Изобщо ние, съвременните хора, трябва да се пазим от всички заблуди на миналото, които временно изпъкват в нашето съзнание.

Изобщо ние, съвременните хора, трябва да се пазим от всички заблуди на миналото, които временно изпъкват в нашето съзнание. Тъй както е светът, даже и най-умните, и най-добрите хора имат възможност да се заблудят в живота си. И най-опитният пътешественик, ако няма компас, може да се заблуди в пътя си. Попадне ли в мъгливо време в някое поле, той няма да знае накъде е изток, запад, север и юг и виж, заблудил се в посоката си. Ако той е много умен човек, ако е наблюдавал природата, няма да изгуби пътя си, но мнозина от вас може да се забатачите. Тогава, как ще познаете накъде е изток? Денем, например, в мъглата, как ще познаете накъде е изток, накъде е запад, накъде е север и накъде е юг? Ако сте наблюдавали камъните, ще познаете по тях. Тия камъни, който са към север, имат едни краски, а тия, който са към юг, имат други краски. Следователно, камъните ще бъдат вашият компас. Ще вземете едно камъче и то ще ви покаже накъде е изток. Като намерите изток, по особени математически предположения ще намерите и другите три посоки, а оттам и своя път. Сега, вие казвате, че трябва да живеете. В какво седи сегашният ви живот? Животът седи ли в яденето? Не, яденето е само едно условие за живот. Животът седи ли в спането? Не, спането е само едно условие за живот. Животът седи ли в мисленето? Не, мисленето е само едно условие за живот. Животът седи ли в чувствата? Не, чувствата са само едно условие за живот. Животът седи ли в работата? Не, работата е само едно условие за живот. Е, тогава в какво седи самият живот? Животът ние не го разглеждаме вън от нас. Животът сме ние. Някои искат да разглеждат живота обективно. Вие не можете да разглеждате живота обективно. Щом извадите живота вън от себе си, вие сте мъртви. И тогава, за какво може да разсъждава, за какво може да мисли мъртвият човек? Следователно, посоката, в която ние се движим сега е да придобием живота. Кой живот? Не този егоистичният, човешкият живот, но Божествения.

Да угоди на народа,
НБ - София, 23.11.1924г.