Не е добре да умреш, да заминеш от този свят без да са те повикали, че да чакаш с години пред вратата на онзи свят.

Ние, съвременните хора, имаме особени схващания за живота, от който произтичат всичките наши нещастия в света. Например често ме запитват: Защо умря моето дете? Защо го взе Господ, трябваше ли да умре? Чудни сте вие хората! Това дете не беше твое. То беше един ангел, изпратен от небето за 10 години при тебе, да придобие една опитност. След като си свърши работата, след като си научи урока, за който беше дошло, Господ си го взе. То се върна на небето. Защо ще плачеш на чужд гроб? Това дете не е твое. Друг пример. Някой взел от някого 10,000 лева назаем и после казва: Защо ще ги връщам? – Ще ги върнеш, ползвал си се от тях. Чудни са тия майки като казват: Защо ми отиде детето? Така да казва един вярващ, то значи да не разбира Божия закон. Това дете не е твое, то е ангелче, което трябваше да си отиде. Умре ли детето ти, ще кажеш: Господи, благодаря Ти, че взе моето ангелче, прати ми друго някое. Пък много ангелчета има по света! Щом твоето ангелче си отиде, иди в друг дом и кажи: Сестро, аз се радвам на твоето ангелче тъй, както и на моето. Пък и нейното ангелче скоро ще си отиде. Че онзи свят е нещо много хубаво! Там има музика, поезия, художество! Там няма караници между мъже и жени, сладък език между тях съществува. Навсякъде слушаш звучен, музикален език. Някои казват: А, страшно е на онзи свят! Дали скоро ще умра? Казвам: Е, да умреш, хубаво е, но не те искат още. Не е добре да умреш, да заминеш от този свят без да са те повикали, че да чакаш с години пред вратата на онзи свят. Ти чукаш, никой не те приема, ти чукаш никой не те приема. От там ще ти кажат: Не е време още да дойдеш в този свят, ще се върнеш назад. Това е лошото! Има много такива души, които се скитат между този и онзи свят, че не са нито тук, нито там. Това са били все отчаяни хора, които са се самоубили.

Който се учи,
НБ - София, 30.11.1924г.