Лицето ни трябва да бъде тъй подвижно, че от всяка част на лицето ни да радиира онази Божествена светлина. От всички части на лицето ни трябва да излизат най-хубавите, най-възвишените неща. То трябва да е като един рефлектор на нашия вътрешен живот.

За да разбираме нещата, ние всякога трябва да допуснем известни истини, с които да ги измерваме, да ги сравняваме. Да се съмняваш, това не е знание. Някой се съмнява в някого, казва: Аз се съмнявам в неговата честност. Хубаво, ти, който се съмняваш, честен ли си? Само абсолютно честният човек може да знае, дали другият насреща му и честен, или не. Само абсолютно добрият може да знае, дали онзи насреща му е добър, или не. Само абсолютно разумният може да знае, дали онзи насреща му е разумен, или не. Този, който не е разумен той може само да предполага. Ние трябва да бъдем във връзка със самите неща, или най-малко ние трябва да имаме дружба или общение с някой човек, за да го познаем. Трябва да има една малка обмяна между нашите чувства. После, като срещнем някой човек, казваме: Лицето на този човек е красиво. В какво седи красотата на едно лице? – Всяка една част от нашето лице трябва да бъде жива, а не мъртва. Лицето ни трябва да бъде тъй подвижно, че от всяка част на лицето ни да радиира онази Божествена светлина. От всички части на лицето ни трябва да излизат най-хубавите, най-възвишените неща. То трябва да е като един рефлектор на нашия вътрешен живот. В какво именно седи красотата на някой човек. – Челото му да бъде голямо. Голямото чело на някой човек говори за неговия ум. Някой има голяма глава. Да, но голямата глава не говори за големината на челото, не говори и за ума на човека. Главата на някого може и да е малка, и челото му да изглежда малко, но това още не е мярката, по която да се съди за неговата интелигентност. Голямо чело е това, което отговаря на една математическа величина, на една геометрическа форма. Широкото, голямото чело показва най-възвишените мисли у човека. Долната част на лицето показва настроенията, възможностите, с които човек може да се прояви. Когато лицето на човека е по-голямо, за него казват: Душа има този човек! Колкото лицето е по-дребно, толкова по-дребнав е той. Но, аз не говоря за онази натрупаност от мазнини по лицето, но подразбирам онова живо, подвижно лице без мазнини. Онзи човек, на когото лицето е претрупано от мазнини всеки ден ще го видиш, че ту заушка се явила в него, ту циреи, ту някаква ангина. Не за такова лице говоря аз, но за онова живото, подвижното, в което всеки мускул играе. Изразителен е такъв човек! И като го погледнеш, благост диша от него, доверие ти внася. В такъв човек няма никакво раздвояване. Аз гледам, някой човек ме погледне и изведнъж бързо си свали очите. Защо? – Страх го е да не проникна в душата му. Няма защо да се страхува – аз отдавна съм проникнал. Ще бъде смешно, почвата да се страхува от водата. Водата е проникнала вече в почвата и постоянно прониква. Водата не създава злото. Някой път тя носи зло, но повече носи благословение за растенията. Следователно, ако този живот проникне в нас, няма какво да се плашим. Тия очи – това са все прозорци. Някой казва: страшни очи има той. Какво страшно може да има в тия очи?

Който се учи,
НБ - София, 30.11.1924г.