Христос ни научи на един велик урок. – На велика преданост към Бога.

Преди повече от 25–30 години, двама американци отиват да посетят Ниагарския водопад, но се понапили малко. Решили да се поразходят с лодка по течението на водата, над водопада, обаче не усетили как водата ги подела и ги завлякла към водопада. По едно време лодката се намерила във водите на водопада, всред най-силното течение. От това силно течение лодката се обръща надолу и единият от тях пада, а другият успява да се залови за една канара и остава на нея. Водопадът под него реве, бучи. Събират се американци от една страна, канадци от друга – мислят ден, два, три, как да го спасят. Лодка не може да отиде до там. Всички се заинтересували от този случай. Как мислите са го спасили? Съвременното човечество се намира на този камък всред водопада, както този американец – на тази канара. Брегове отстрани има, но този водопад отдолу реве, и при най-малкото подхлъзване – всичко е свършено! Най-после американците решили да прехвърлят с един топ едно въже на канарата, и този там да се завърже здраво с него. Сега оставям по-нататък историята да предаде факта. Вие прочетете историята, да видите, дали този американец се спасил, или не. Друг случай: един американец, след като живял известно число години, намерил, че животът няма смисъл, омръзнал му и решил по някакъв начин да се прослави. Да стане поет – не може. Да стане учен – не може. След като мислил дълги години, дохожда му най-после следната идея: да обкове хубаво една бъчва, да я осмоли добре и да я постели с пластина, че с нея да слезе от водопада. Отиват неговите приятели заедно с него, за да пуснат бъчвата горе от водопада. Пускат го отгоре, и водата го поема. След като го въртяла около половин час, другарите му вземат бъчвата, отварят я, но той вътре едва диша. С мъка се събудил от това зашеметяване. Другарите му го запитват: Е, как беше положението ти в бъчвата? – Втори път и целия свят да ми дават, не влизам в бъчва и от водопад не се спускам. Има един закон, според който, човек може да бъде знаменит само един път. Първият път е знаменит, но като повтори същия опит, той е знаменит наполовина; третият и четвъртият път вече не му обръщат внимание. Този американец научил един закон: и цял свят вече да му дават, втори път не влиза в бъчва, за да премине водопада. Задънен човек не трябва да бъда, слава не ми трябва. И тъй, първият искал да се разходи с лодка по водопада, но остава на канарата. Вторият минава водопада с бъчва, а третият поискал да мине водопада по въже. Първият път минава водопада с върлина в ръка, за равновесие. Вторият път го минава без върлина, а третият път, за да покаже своето изкуство, минава водопада с друг един на гърба си, и вече без върлина. Това е изкуство! Харесва ми този човек. И аз бих желал всеки от вас така да мине водопада. Всеки християнин трябва да мине този водопад три пъти: един път с върлина в ръка; втори път без върлина, а трети път без върлина и с човек на гърба, без да изгуби присъствието на духа си. Сега, вие ще ме запитате: Какво трябва да правим с тия страдания, които бушуват, които разяждат сърцето ни и смущават ума ни. Казвам: Ти ще имаш присъствието на духа, като онзи американец, който минава водопада един път с върлина, втори път без върлина и трети път с човек на гърба, та светът като се бушува отдолу, нищо да не те смущава. Можеш ли да направиш това, добре; не можеш ли да го направиш, слез от въжето, на тебе не ти се пада никаква слава. Един вярващ трябва да има доблестта на този американец. Той трябва да стои даже и по-горе от него. Всякога, когато дойдете до големите мъчнотии в живота, кажете: Аз ще мина по това въже. Христос се намери на това въже, и трябваше да го мине, а не че нямаше сила. Той имаше сила, но неизбежно беше минаването по това въже. Христос имаше сила да ходи по водата отгоре; Той можа да нахрани 5,000 души с пет хляба и две риби; Той имаше ясновидството да каже на Петър, че загубената монета е погълната от една риба, и там да я търси, но в този случай, той не си послужи нито с едно от тези средства. Значи, с всичко това Христос ни научи на един велик урок. – На велика преданост към Бога. Той казва: „Аз ще изпълня този велик урок, ще изпълня Божията воля, а това, което не мога, това великото е Неговата работа“. Има неща, които ние, като хора ще ги извършим, а има неща, които ще оставим на Бог да ги извърши. Кои неща? Например, ти след като умреш, къде ще отидеш? Какво казваше Христос? След като те обезчестят, след като ти вземат всичко, откъде ще дойде славата ти? За това нещо, казва Христос, има кой да се погрижи. Туй е съгласно с Христовото учение, защото на друго място Христос казва: „Не търсете слава от человеците, а от Бога“. Човешката слава лесно може да се вземе, човешкото богатство лесно може да се вземе, но славата от Бога, животът от Бога, никой не може да го вземе.

Да угоди на народа,
НБ - София, 23.11.1924г.