Човешката любов е една стъпка, която води към Божията Любов, към вечния живот.

Всеки трябва да има опитността на Божията Любов. Всеки от вас трябва да дойде в съгласие, в съприкосновение с тази велика същина. Тогава ще разбере, че човешката любов е във връзка с Божията Любов. Между Божията и човешката любов има такава връзка, каквато между една бомба и нейната запалка. В Божията Любов има същите резултати, каквито и в бомбата, а човешката любов е запалката на този вечен живот. Ако няма нищо, което може да порази връзката между Божията и човешката любов, човек естествено ще дойде до това положение, да познае Божията Любов, да познае вечния живот. Неговото съзнание постоянно ще се развива. При това положение той ще мине от човешката любов към Божествената. Следователно, човешката любов е една стъпка, която води към Божията Любов, към вечния живот. Христос съзнаваше това и каза: „Моят живот е свършен, аз свършвам с човешката любов и заживявам вече с Божията Любов, с вечния живот“. Пилат Го предаде на разпятие, биха Го, разпнаха Го, но днес 500 милиона хора вярват в Него. В какво вярват? Те вярват, че Христос е умрял и възкръснал. Те вярват, че Христос може да спасява човечеството. Но, има нещо, което те трябва да възприемат. Кое е то? – Те трябва да възприемат онази Любов, чрез която душата и духът бяха свързани с Бог. Там, в Писанието е казано: „Не дойдох в света да сторя моята воля, но волята на Отца, който ме е проводил“.

Да угоди на народа,
НБ - София, 23.11.1924г.