Човек, щом дойде до закона на недоволството, от гледището на Шопенхауер той трябва да знае, че туй недоволство съществува в света, в живота, в човека. И този закон е необходим, потребен е. Да станеш малко недоволен, то е едно качество на живота. Който живее, непременно изпитва това състояние, неизбежно е това. Няма човек, който е дошъл на земята, да не е изпитал скърбите и тъгите. Колкото чисто и свято да е живял, даже без сам да знае, той е изпитал това. Скърбен е той, тъжен е някой път и не знае причината откъде идат тия състояния, но ги изпитва.