В такъв човек се крие повече Божията Любов, отколкото в другите хора с хубавите дрехи

Аз ще кажа тъй: Щастие се добива само в любовта към Бога! Но като дойдеш до тази любов, ти никога няма да говориш за нея. Туй, великото, с думи никога не може да се изкаже. И този, който носи Божествената Любов, знаеш ли как се крие? - Той ще се престори на много обикновен човек, ще се облече в много скромни дрехи, но вътре е богат. А отвън кой как го види, не може да му завиди. Той може всички да направи богати, но никой да го не знае. Но той съзнава, че носи едно голямо богатство в себе си. Той е доволен, той е тъй щастлив, никак не мисли за скъсаните си дрехи. Света може да го съжалява, но това е само по външното му положение. Той е като един работник, който е в някоя рудница, облечен е временно с такива дрехи. Това ни най-малко не го смущава. Той носи друго богатство. Той носи Бога и на всички се радва и на всичко благодари. В такъв човек се крие повече Божията Любов, отколкото в другите хора с хубавите дрехи. Човешката Любов е в хубавите дрехи. Не че тя е лоша. Ако видим един човек, хубаво облечен, да му се радваме, то е едно благословение. Но всеки, който види, че дрехите на другите са по-хубави от неговите, не бива да е недоволен. Не е ли тъй? Тъй е. Ето една истина. И в училището, щом видиш, че някой се отличава повече от тебе, колкото и да си силен, все ще заговори човешкото у тебе. Има и изключения, съзнаваш, че някой разбира повече и казваш: „Той заслужава.“ Онзи ученик е толкова скромен, че даже не обръща внимание, а другите казват: „Аз да съм на негово място, ще се радвам.“ Тъй казват другите, а той седи, като че нищо не се е случило. Той е толкова скромен, че ние не можем да му завиждаме. Той е способен, но минава като другите, т. е. като обикновен, но всички го обичат. Пък друг, като знае нещо повече, надигне се, но тогава всички се опълчват против него. Това е то човешкото естество. Това са закони, които действуват в малкото.

Двата закона,
КД - София, 2.11.1924г.