Извадки съдържащи темите:

two lables
+

От любовта към себе си произтичат всичките нещастия.

Любовта е от Бога, а да се любим е от нас. Любовта е от Бога, а аз да ви обичам, то от мен зависи. Няма Господ да ме накара да ви обичам, то е от мене. Има два закона. Любов към Бога! - Той е всемирен закон и носи общо благо. И вторият закон, - че аз обичам и себе си. А понеже хората не знаят да владеят този закон, та от това се раждат всички нещастия. От любовта към себе си произтичат всичките нещастия. Не че този закон е лош, и той е един от великите закони, но той сам по себе си произвежда страданията. Щом речеш да обичаш себе си, ти ще произведеш радост на себе си, а на окръжаващите - страдания. Казваш на кокошката: „Ти ще се жертвуваш заради мене, аз искам днес да бъда радостен.“ - Това е любовта към себе си. Аз ще заколя кокошката, тя ще страда, но аз ще се веселя с приятелите си. Но ако кажа: „Аз ще обичам Бога!“ - Тази любов тогава включва и радостта на кокошката. И тази кокошка е спасена от съвсем друг закон, не от мене, а от любовта ми към Бога. Тази любов спасява кокошката. Та всичките ви страдания в света произтичат от този, втория закон на човешката любов. Туй ще го знаете, всяко страдание, което ще изживеете, се дължи на човешката любов, която действува във вас и в другите. Такъв е законът. Виждаш двама души се обичат, правят си услуги, радват се, тебе ти става скръбно. Казваш: „Защо няма и мене някой да ме обича?“ Ето ти скръбта от где изниква. Тъкмо си намериш един приятел, обичате се, трети гледа. Той - сам! И той страда. Казва: „Защо и аз да нямам някой приятел?“ И тъй, все ще се намери някой, който като гледа другите, сам да е скръбен. Това е все човешката любов. Тъй че по този закон хората не могат да бъдат щастливи. При него имаме и радост, имаме и скръб. И този закон може да разрешите в още по-скрита, по-поетична форма. Когато Шопенхауер развива своите възгледи за скръбта и песимизма, той сам се натъкнал именно на втория закон на човешката любов. Тогава и да искаш, не може да направиш хората щастливи.

Двата закона,
КД - София, 2.11.1924г.