Щом обичаш света и светът теб обича, тогава ти не можеш да бъдеш приятел на Бога. А щом Бог те обича, тогава светът няма да бъде разположен към тебе и ти не можеш да очакваш от него да те обича.

Животът, който сега имате, ви е даден от човешката любов. Този живот е смъртен. А онзи живот, който е даден от Бога, той е безсмъртен, той е вечен. Следователно вие в себе си нямате още този Божествен живот, вечния живот. Имате само наченки на този живот, а сега проявявате само човешкия живот. И затуй умират хората. Човешкият живот си изисква нещата, които му принадлежат: ядене, пиене, къщи. А като дойде Божественият, вечният живот, той ще бъде безсмъртен. И той си има неща, които да го радват. Човек ще опита двата закона и ще разбере дали в единия, или в другия да живее. Той не може едновременно да живее и в двата закона. Писанието казва: „Любовта към света е вражда към Бога.“ Който обича света, не може да бъде приятел на Бога. Щом обичаш света и светът теб обича, тогава ти не можеш да бъдеш приятел на Бога. А щом Бог те обича, тогава светът няма да бъде разположен към тебе и ти не можеш да очакваш от него да те обича. Това са неща казани. Туй е вярно. Ти както и да мислиш, тези неща няма да се изменят. Затова светът не обича истината, защото тя е от друг свят; тя принадлежи към вътрешния живот и затова тя е непозната за хора, които не обичат истината. Това са положения, с които вие ще дойдете в стълкновение не със себе си - ще се намерите в противоречие. Туй, което ви говоря сега, вие ще го опитате.

Двата закона,
КД - София, 2.11.1924г.