Всякога, когато се откажете от известни блага за себе си, идва Божественото върху вас. В такъв случай отказването от блага за себе си, това е жертва.

Някой път ще кажете: „Аз не трябва ли да обичам себе си?“ - Ще обичаш себе си. Помнете едно нещо: тази любов към себе си няма да мислите да я изкорените. Вие и не можете да я изкорените, не можете тъй, но тази любов трябва да отстъпи място на Божията Любов, а и тя ще си живее. Любовта към себе си трябва да отстъпи място на Божията Любов. Ще я жертвуваш за другата. Нищо повече! Да ви представя закона. Трудно е да се обясни любовта към мене. - Имам една кокошка, искам да я заколя, това е моята любов, любовта към себе си. Да кажем поканил съм приятели. Ако искам да се проявя с любовта към себе си, тази кокошка ще изчезне. Добре. Второто, ако аз убедя приятелите си и мене самия да се откажем от кокошката, тогава и аз съм жив, и кокошката е жива, живеем заедно. Сега де е пожертвуването ми? Туй, което аз съм пожертвувал, къде е? Аз пожертвувах едно желание в себе си, но същевременно се повдигнах и кокошката остана при мене. А моето желание къде отиде? Моето желание не го пожертвувах. Аз му казах тъй: „Днес аз не мога да ти услужа. Ти кокошка няма да ядеш.“ Аз изпращам това мое желание при моя приятел, който живее за себе си. За него това желание е необходимо. Тъй че това желание не е умряло. Така аз уравнявам въпроса. Това желание не е умряло, а го пращам на друго място, а на негово място е дошло туй второто, доброто желание у мен. То е Божественото желание, което като го възприема, аз се повдигам. Разбрахте ли как седи работата? Отначало ти мислиш, че си пожертвувал желанието, но то е само привидно така. Щом ти не можеш да му услужиш, това желание отива на друго място, а на негово място идва доброто, Божественото желание. Някой път ще кажете: „Пожертвувах желанието си.“ Не. Просто това желание е отишло на друго място, а у тебе се е появило друго желание. Може да направите едно наблюдение. Изпратете съзнателно едно ваше желание на адепт до един ваш приятел - у него ще се увеличи апетитът. Значи физическите и духовните енергии могат да се трансформират от едно място на друго място. Вие може да не ги трансформирате, но ще знаете - трансформиране става. Сега туй да остане, то не е важно. Аз искам да направя само едно различие между идеята за любовта към себе си и Любовта към Бога. Искам ли да заколя кокошката, това е любовта към себе си. Искам ли кокошката да живее, това е Любовта към Бога. Искам да си купя хубави дрешки - любов към себе си. Кажа ли: „Не купувам дрехи за себе си, туй е Божественото в света.“ Това е жертва. Всякога, когато се откажете от известни блага за себе си, идва Божественото върху вас. В такъв случай отказването от блага за себе си, това е жертва. А туй зависи от вас. Да кажем, имате два молива, ученичка сте, но вземате единия молив и го давате на друга ученичка. Тук е пак същият закон. Каквато и малка услуга да направите, тя може да предизвика Божественото у вас. Законът все действува. Той не действува само при големите работи, а и при най-малките, микроскопични случаи действува също така, както и при големите неща. След жертвата иде Божественото. Така, като схванете философията, тя е лесно приложима.

Двата закона,
КД - София, 2.11.1924г.