Самотата е красиво нещо. Аз мисля, че при самотата човек е на правия път.

Красив е Духовният свят, красив и велик. Щом се намерите сами там, това са най-красивите състояния; когато усещате най-голямата самотия, тогава Господ ще ви проговори. Тогава ще дойде една мъка, страх, но след това ще дойде малко светлинка в тебе. В живота всеки ще изпита това, ще го почувствува. Самотата е нещо много приятно. Не цял живот и непрестанно човек да бъде сам, но ден, два, три, месец, година, 2-3 години най-много. Но човек трябва да бъде герой, да издържи самотия цяла година, а за няколко часа всеки може да я претърпи. И Христос знае какво е самотия. Много са смешни хората, когато изпаднот в самотията. Дойде някоя жаба при някой самотен човек и той, горкият - милва я, милва я, прегръща я, бои се да не я изгуби. Тази жаба като че внася нещо ново в него, той се радва. Самотата е красиво нещо. Аз мисля, че при самотата човек е на правия път. При това той остава сам само за малко време, за да уякне душата му. Често птичките пускат малките сами във въздуха, а те трептят, трептят, като че падат вече и току майката пак ги хване, после пак ги остави сами, докато укрепнат и се научат сами да хвърчат свободно. Тъй и вас някой път ви изваждат от полочката и ви пускат и вие мислите, че сте сами и после пак ви хванат. То е особеното състояние и тогава мислите, че животът няма смисъл, че всичко е без цел. И после състоянието пак се промени, дойде светлината - пак се зарадвате. А който няма тези преживявания, както и да му разправяте за тези духовни състояния, той ще каже: „Небивали неща, как може това!“ А който има малка опитност, почва да вярва. Затуй духовният живот е непознат за хората.

Физическият и духовният човек,
КД - София, 22.9.1924г.