Милиарди души живеят в човека. Има мисли от всички светове: от ангелския, от йерархиите, от Божествения, от целия космос.

Ние сме цяла поща. Дойде някоя мисъл, но тя не е за вас. Всеки един човек живее само за себе си. У вас живеят милиарди душички. Те са квартиранти, които имат бащи и майки горе, а те са дошли тук да стажуват. И тия душички получават писма, четат ги и тогава се радват. Вие ще внимавате за тях, ще ги наблюдавате, но нямате право да разтваряте писмата им. Всяка душичка ще си вземе плика, ще си прочете писмото, вие няма да й отваряте кореспонденцията. Дойде някоя мисъл, тя не е ваша - някоя душа й пратила нещо, няма да се интересувате от това. Ако се интересувате, значи нямате доверие; пък ако я оставите свободна, тя ще ви каже всичко. Ще каже: „Имам писмо от нашите, ела да видиш какво ми пишат.“ Погледнеш я - замине. Ето една нова мисъл. После идва друга. И тя получава писмо, и тя казва: „Ето какво ми пишат нашите.“ Пък ако ти се интересуваш, тя си скрива писмото в джоба и ти нищо не узнаваш. Милиарди души живеят в човека. Има мисли от всички светове: от ангелския, от йерархиите, от Божествения, от целия космос. В такива състояния ние преживяваме състоянието на всички тези души. Това е хубавото - в нас има цял мир и те преживяват състоянието на тази висша душа, която е централна монада, около която всички са групирани в хармония. Един ден, като се развали съдружието, те казват: „Сбогом.“ Монадата отива към Бога, а другите на земята плачат. А всичките пансионери, всеки взел малката си количка, турил си съндъчето и отива. На земята ще видиш едно, а в Духовния свят ще видиш други картини. Някой придружава душата до място, други се отделят и най-после душата сама си отива.

Физическият и духовният човек,
КД - София, 22.9.1924г.