Животът може да прояви своята скрита сила в него само при слънчевата светлина. Човешкият ум може да се прояви само при великите мисли.

Казвайте: "Наближило е Царството Божие!" Това означава: наближиха онези условия, при които човешката душа може да прояви онова скритото в себе си. Животът може да прояви своята скрита сила в него само при слънчевата светлина. Човешкият ум може да се прояви само при великите мисли. Да кажем, че в някоя страна се яви някой велик поет, или някой велик художник, или някой велик музикант, какво значение ще имат тези велики хора за тази страна? – Те ще ѝ дадат велик подтик. Аз не говоря за обикновените свирци, за обикновените музиканти. Аз не говоря за обикновените художници, за обикновените писатели и поети. Аз говоря за необикновените писатели, художници и музиканти – към тях трябва да се стреми човек. Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: Ами аз мога ли да бъда един велик поет? – Можеш, защо не! Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бъдете един велик поет. Великият поет не представлява нещо единично. Поетът не е една нишка. Например, как определяме ние човешката сила? В какво седи тя? Допуснете, че аз ви вързвам с една нишка, с едно конче, но това конче се скъсва. Казвам: Силата ви е по-голяма от едно конче. След това ви завързвам с две кончета, но и те се скъсват. Казвам: Силата ви е по-голяма от два конеца. След това ви вързвам с три, четири, пет и повече кончета, но всички ги скъсвате. Казвам: Силата ви е по-голяма от тези конци. Най-после аз ви вързвам с 1 000 конци, но тях вече не скъсвате. Казвам: Хилядата конци са по-силни от вас. Ние можем да увеличим тези конци на 10 000 и повече, за да опитаме силата ви. Някой казва: Аз имам вяра. Питам: На колко конеца се равнява твоята вяра? Вярата на един конец, или вярата на два конеца, или вярата на три и повече конци? Вие вярвате, че може да се излекувате от онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вяра не може да ви излекува. Казвате: Не може. Такива факти имаме с Мойсей, когато се явил при Фараона, египетския цар. Праща го Господ да избави еврейския народ, но му казва: "Аз ще ожесточа сърцето на Фараона и той няма да пусне евреите". Мойсей си мислил, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреите. Отива при Фараона. Пита го той: В чие име идваш? – В името на Йехова. - Е, на колко хора Той е Бог? – Той е Бог на Авраам, на Исаак, на Яков. – Такъв Бог между нас не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израил. Мойсей се почуди, как е възможно това нещо! Тогава той хвърли своята тояга пред лицето на Фараона, и тя се превърна на змия. Веднага Фараон извика своите мъдреци по лицето на царството си и каза: "Ще видиш, че и моите мъдреци не по-малко знание имат от тебе". Дойдоха те, и наистина превърнаха тоягите си в змии. Но змията на Мойсей се обърна и нагълта змиите на всички мъдреци. Фараон каза: Ти можеш да си вървиш, с такива фокуси аз не пускам израилския народ. Мойсей пристъпи до четирите чудеса, които и мъдреците правиха, но най-после Фараон призна, че Мойсей има повече знания. Фараон се постара по един или по друг начин да подкупи Мойсей, но не можа. Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше със сребро, с какво ли не. Предлагаше му да остане в Египет, но Мойсей каза: "Не, аз съм пратен от Йехова да изведа израилския народ". Упорит човек беше Мойсей. И след като направи последното чудо, Фараон каза: "Пуснете този човек, защото, ако седи още в Египет, той ще направи цялата земя пуста". Та, като дойде Божественото, човек трябва да му се подчини. Понякога ние се ожесточаваме на Божественото в нас. Казва Фараон: Няма да пусна израилския народ! - Не, ще се подчиниш! Така е и с всички хора. У тебе има един благороден импулс да схванеш нещата, да се подчиниш, но си казваш: Не аз имам известни възгледи, известни схващания. Идва, обаче, Божественото във вас, идва Мойсей. Той е страшен човек. Като направи своите чудеса, цялата земя опустоши. Най-после ти се решаваш да дадеш ход на Божественото, на благородното в себе си. Тогава идва спасението на твоята душа.

В който град влязвате,
НБ - София, 29.3.1925г.