Един от основните закони на Царството Божие е, че всички граждани в него имат еднакви права, еднакви задължения.

Казвам: Царството Божие, това са великите условия, приготвени за човешката душа. Един от основните закони на Царството Божие е, че всички граждани в него имат еднакви права, еднакви задължения. Значи, този велик идеал, който сегашните хора усещат в себе си, този ламтеж към нещо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Например, някои искат да бъдат поети. Аз съм виждал мнозина младежи, като влязат в гимназията, или като се запишат в университета, между многото свои занятия отиват постоянно да се упражняват, да пишат поезия. Като им дойде вдъхновението, напишат си нещо, и после един на друг си го четат. Някои от тях са отлични произведения, някои от тях са детински, но всеки мисли, че е написал нещо ценно. После, между тези ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. Някои от тях, когато учителят им преподава урок по аритметика, те се занимават с други работи, рисуват неговия образ. Някой нарисува образа на учителя си и после го предава на съкласника си, пита го: Как, прилича ли на учителя? Учителят преподава урок, решава задача, а той си рисува. Друг път учителят преподава друг урок, а някой ученик си пее, съчинява си нещо по музика. Пита го учителят: Защо вдигаш шум? Ученикът пък си мисли, че съчинява нещо много важно. Така постъпват учениците със своите учители и професори. Един си пише поезия, друг си рисува, трети си съчинява нещо по музика, а професорът преподава своите уроци. Понякога става това нещо, но трябва да има смисъл в тези действия. Не е лошо, че всеки човек иска да се прояви, но в това проявяване трябва да има смисъл. Питам: Ако водата извира, какъв е нейният стремеж? – Да протече. Ако дървото пониква, какъв е неговият стремеж? – Да расте. Ако човек се ражда на земята, какъв е неговия смисъл в живота? Все трябва да има един конкретен смисъл. Казвам: Извор, който извира без да тече; дърво, което никне без да расте; човек, който се ражда без да мисли и човек, който умира без да издъхне; свещеник без да служи на Бог, поет без да пише, художник без да рисува, има ли смисъл във всичко това? Някой казва: Е, аз в ума си рисувам. Човек който рисува в ума си той и отвън ще рисува. Човек, който пее в душата си, той и отвън ще пее. Човек който служи на Бог в душата си, той и отвън ще служи. Такива са великите закони. Значи, наближило е Царството Божие!

В който град влязвате,
НБ - София, 29.3.1925г.