За кого е Царството Божие? – За разумните души. Тази идея трябва да се схване добре. Мнозина очакват един по-добър живот извън земята, но какъв смисъл ще има този живот, ако няма никакви отношения към настоящия? Всички казват: Ние трябва да се освободим от този живот и да влезем в другия живот. Всички казват, че този живот е лош. Питам: В какво седи лошото на този живот? Или в какво седи доброто на този живот? – Лошото и доброто, това са наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашите отношения един към друг са добри, казваме, че животът е добър. Ако нашите отношения един към друг са лоши, казваме, че животът е лош. Но какъв е животът сам по себе си? Представете си, какво ще бъде положението на едно агне, което се изгубва някъде в гората и попада между вълците? Как ще го посрещне това вълче общество? Как мислите, ще му кажат ли "добре дошло". Ще му постелят ли, ще му дадат ли храница? – Всичките вълци ще се зарадват, но каква ще бъде тяхната радост? Всеки ще каже: И на мене малко от това агънце. Всеки вълк ще иска по една малка частица от това агънце. Добре дошло ли ще бъде то? Всеки вълк ще иска да приеме цялото агънце вътре в себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица от него. Това приемане ли е сега? Добре, да вземем обратния случай. Изгубва се един вълк някъде из гората и попада в едно стадо овце, отива им на гости. Тези овце ще го приемат ли? – Не, всички ще се разбягат, не дочакват дори да го видят. Щом го видят, всичките удрят на бяг, а само некои от тях, по-смелите, ще му тропнат с крак, ще кажат: Защо си дошъл? Всички овце ще се разбягат, нито една няма да го приеме. - Защо? - Защото овцете са изгубили вяра във вълците. Следователно, ако ние изгубим вярата си в хората, имаме вече отношенията на овцата към вълка. Ако пък в нас има тази алчност, каквото видим, да го вземем само за себе си, всеки да има дял, ние ще се намерим в положението на агнето между вълците.