Аз бих желал да се отворят очите ви. Но кога? – Когато бъдете силни, за да не се уплашите. Защото, има хора, на които, като се отворят очите, умът им се разбърква, и те полудяват. Вие трябва да бъдете толкова силни, че никак да не се уплашите от този нов свят, който ще се яви пред вас. Да допуснем, че пред вас се яви някой ангел от небето, даде своите разпореждания да направите нещо и си замине. В първият момент, като видите, че ангелът го няма ще се усъмните. Най-първо ти ще се почувствуваш въодушевен, ще излезеш вън, ще разкажеш на един, на втори, на трети, че ти се явил един ангел, но всички ще ти казват: защо си толкова будала да вярваш в тия работи? Първият ти каже, че не си с всичкия си ум. Вторият потвърди същото, третият – също, и най-после ти се усъмниш. Не, онзи при когото се яви ангелът, трябва да има сила, вяра в себе си да не се разколебава от ничие мнение. Той трябва да настоява и да казва: при мене снощи дойде един ангел и ми каза, че ще придобия такава сила, че ще мога да дигна един човек във въздуха за краката и да го държа прав като свещ. Ще му кажат: ти не си с ума си. Не съм с ума си ли? Хваща един човек и го дига в въздуха. Сега с ума си ли съм? – Не си. Хваща го отново обръща го надолу с главата и го пита: сега с ума си ли съм? – С ума си. Този човек казва на другите: голяма сила имаше този господин, но като че не беше с всичкия си ум. После отива при някой учен и му казва: снощи се яви при мене един ангел и ми каза, че ще мога да разрешавам най-трудните математически задачи. Този учен казва: а, този човек не е с ума си. Ангел му се явил! Дават му трудни задачи, започва да ги решава. Този учен казва, не зная, дали му се явил ангел, или не, но решава човекът и най-мъчните задачи, много знае. Отива най-после при един духовен човек и му казва: сноши ми се яви един ангел и ми каза, че какъвто болен и да се яви пред мен, ще мога да лекувам. Съмняваш ли се? – Съмнявам се. Добре, доведете ми някои болни. Довеждат при него един паралитик, един сляп и на всички помага. Паралитикът излекува, на слепия очи отваря. Тогава духовният казва: дали се явил ангел на този човек, или не, не зная, обаче той лекува паралитици, очи на слепи отваря и т.н. Най-после правоверните ще кажат: някой дявол е дошъл в него, та всичко може да върши. Ако този дявол може да дига човек във въздуха; Ако този дявол може да решава и най-сложните математически задачи, ако този дявол може да лекува паралитици, да отваря очи на слепи, тогава где е Божественото, где е мощното у човека, което може да прави всичко? Никакъв дявол не се крие в тези прояви! Аз зная, какво може да прави дяволът. Дяволът знае да чупи крака на хората, но никога не ги прави; дяволът знае да размества умовете на хората, но да решава задачи не знае. Ако живеете по дяволски, дяволът иска хората да бъдат идиоти – нищо повече. Всеки стремеж за знание, за светлина, за свобода, за прогрес, за Любов, това са импулси на великия Божествен Дух. И всеки човек, който мисли другояче, не е на правата страна. Казвам: когато срещнете когото и да е с такива благородни пориви, признайте, че в него се проявява Божественото. Силен е този човек, наистина, защото ангелът му е говорил. Виждаш, че някой дига някого във въздуха, кажи си: вярвам му една трета. Вярвам, че му се явил ангелът. Виждаш, че този човек решава всички задачи. Кажи си: вярвам му две трети, вярвам, че му се явил ангелът. Виждаш го, че лекува всякакви болни. Кажи си: вярвам му три трети, вярвам, че му се явил ангелът. Вярвай му както вярваше на този, който дошъл да дава сеанси във военния клуб и показва някои опити на хипнотизаторство. Казва: „allez-passez“ – и махне с ръката си. Той очи отваря, паралитици лекува и т.н. Радвай се, че този човек всичко знае. Тия хора, които са били хипнотизирани, после дойдат в съзнание и казват: дали е вярно всичко това, което видяхме, или не е вярно? Съмнението идва веднага. Някои ще повярват, ще бъдат радостни, но някой ще кажат: чакай да не бързам да се произнеса, че ще ме направят луд. Добре, кое е реално? Ако те хвана за ръката ти, това реално ли е? Ако гледаш с очите си, това реално ли е? Ако държиш една малка ледена буца, реална ли е тя? Ами, ако тя се стопи, реална ли е? Същината на нещата не се мени, но формата на нещата се мени. Ледът се е превърнал във вода. Следователно, ако се мени нещо, то е само формата, а същината на Любовта, която ние разбираме, разумното нещо, при всички случаи остава едно и също.