Има нещо скрито в дълбочината на душата ви, което говори, което решава всичко. Има един вътрешен глас във вас, който ви казва: стани, събуди се, какво си спрял! Престани да вършиш престъпления! Престани да ядеш толкова много! Някой обича да се облича много богато. Този глас казва: престани да се обличаш толкова богато! Престани да градиш къщи! Нека друг гради, ти имаш достатъчно. Ти се питаш, дали съм с ума си? Когато този вътрешен глас ти казва да престанеш да градиш къщи, питам се: дали съм с ума си? Когато ти казва да градиш, не се питаш, дали си с ума си. Кое положение е вярно? – В Божествените неща има един момент, който всякога е верен. Когато Божественото в човека говори, на лицето му се явява една приятна светлинка, погледът му става мил, нещо благородно и възвишено се заражда в него. Не, познавам аз този Божествен Дух; познавам, кога говори Божественото. Когато човек лъже, на лицето му се изразява мрак, тъмнина. Някой човек си остави някъде торбата с парите, забравил я. Аз намеря тази торба. Веднага Божественото в мен заговори, аз стигна този човек, кажа му: братко, ти си забравил торбата с парите си, вземи я, тия средства са твои. Ако у мене говори човешкото, като намери тази торба, ще я взема и ще си кажа: тези пари са мои, Господ е промислил за мене. Не, за мене или за него, това е все едно, аз трябва да постъпя честно. Когато Божественото говори в мене, където и да съм, в гората или в света на тайно или на яве, навсякъде трябва да проявя своя характер. И като учител, и като свещеник – навсякъде ще проявя своя характер. Божественото е един импулс, който се проявява във всички моменти в живота ми при каквото положение и да се намирам.
Има нещо скрито в дълбочината на душата ви, което говори, което решава всичко.
Етикети:
Божественото,
Божия Дух,
Вътрешния глас,
Дрехи,
Душа,
Лице,
Лъжа,
Материализъм,
Пари,
Поглед,
Престъпление,
Тъмнина,
Характер,
Хранене,
Честност