Да критикуваш разумно, това не значи да търсиш погрешките на хората, но да търсиш правия път.

Вие може да имате критически ум, този ум ви е потребен, но в критиката си трябва да бъдете разумни. Да критикуваш, значи да сравняваш, да уподобяваш, да търсиш Истината. Да критикуваш разумно, това не значи да търсиш погрешките на хората, но да търсиш правия път. Познание трябва! Някои мислят, че критиката е основно нещо; някои мислят, че хората трябва да се съмняват. Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество в човешката природа. Щом човек се усъмни, почва да мисли. Но, според мен, по-голямо преимущество е човек да вярва, отколкото да се съмнява. По-правдоподобно е човек да се обнадежва, отколкото да се обезсърчава. Запример, вие се съмнявате, дали има бъдещ свят, или няма. Оставете този бъдещ свят! Съмняваш ли се в света, в който живееш? – Не се съмнявам. Мислиш ли, че можеш да излезеш извън този свят, в който сега живееш? Казваш: е, като умра един ден, всичко ще се свърши с мене. Добре, като умреш, къде ще отидеш? Великият закон в самата наука казва, че нищо в природата не се губи. Щом е тъй, ти като човек не можеш да се изгубиш. И като умреш, пак ще живееш, пак ще мислиш. Ще ви приведа една малка аналогия, за обяснение на мисълта, че и като умреш, пак ще живееш и ще мислиш. Допуснете, че водата която е във въздухообразно състояние, се намира някъде из пространството. Така ли остава тя? – Не, от действието на студа, тази пара се превръща във вода, сгъстява се. Най-напред тази вода съществува като пара, подвижна е, но после вследствие промяната, която става с нея в пространството, тя се превръща във вода. Някои мислят, че горе в пространството е много тихо. Не, не е така. Там стават големи атмосферни промени. Горе в пространството има големи електрически и магнетически бури. Тия именно бури са, които движат нашата земя. Те могат да завлекат всеки едного.

Той повелѣва на слънцето,
НБ - София, 15.3.1925г.