Ако ние сме разумни, със своята разумност ще можем да видим Бога. Можем да Го видим, но как? – Чрез проявите, които виждаме навсякъде в разумната природа.

Само Любовта може да ни даде един малък отенък на Божия образ. Ако ние сме разумни, със своята разумност ще можем да видим Бога. Можем да Го видим, но как? – Чрез проявите, които виждаме навсякъде в разумната природа. Всичко в природата е много разумно направено. По направата на един часовник ние можем да съдим за техника, който го е направил, но самият техник не можем да видим. Ние, като разглеждаме природата от научно гледище, ще видим, че в нея има една разумност, но няма да видим, Онзи, който я създал. За Бога не можем да имаме абсолютна никаква представа. Речем ли да си създадем някаква представа за Него, тя ще бъде фалшива, невярна. Съставим ли си някакъв образ за Бога, той ще бъде подобен на нас: ще му турим очи, нос, коса, брада, която ще бъде руса, черна или бяла и ще кажем: младият или старият Господ. Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е млад или стар. Не, това е човешка философия. Така говорят обикновените хора, а философите ще говорят за абсолютното. Какво е абсолютното, те не знаят. Тия учени хора мязат на онзи испански поет, който написал едно малко съчинение, написал едно хубаво стихотворение, възпял нещо в природата, но когато го попитали, какво иска да каже с тази поезия, каква мъдрост крие в нея, той казал: и аз сам не зная. Писах нещо, но не зная какво изразява то. Та, често учените хора пишат нещо, но сами не знаят какво изразява написаното от тях. Това е право от тяхна страна, дето не разбират, какво са писали. Какво показва това нещо? – Ако ние сме творители на нещата, ще разбираме смисъла им. Значи, ако някой пише нещо, той пише по вдъхновение. Ти напишеш едно изречение, или едно стихотворение на френски език. Питат те: какво написа? – Не зная. Може да напишеш едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е друг език. Запитват те: какво значи това? – Не зная. Попитайте някой, който знае френски или английски език, той ще ви приведе смисъла на стихотворението.

Той повелѣва на слънцето,
НБ - София, 15.3.1925г.