Тялото е само една временна станция за душата. Човешката душа живее в един такъв великолепен палат, който ако бихте видели, ще кажете, че това е някаква вълшебна приказка от книгата „1001 нощ“.

Казвам: онези, които са влезли в този път, трябва да разбират, какво нещо е духовният живот. Всички казват, че на света трябва да се проповядва едно учение, да знаят как да живеят. Аз няма какво да ви уча на търговия, вие я знаете. Няма да ви уча, как да строите къщи и по колко стаи да имате, вие знаете това по-добре от мене. Всички тия материални неща вие сами знаете, няма какво да ви уча. После, как се възпитават малките деца, и това знаете. Детската душа вие я знаете. Питам ви: какво нещо представлява детската душа? Казвате: душата, това е сбор от различни функции. Как, душата била сбор от разни функции? Казвам: не, това е една влашка мамалига, една каша. Ами какво нещо са функциите? Някои казват: функциите, това са зависимости. Ами откъде се вмъкнаха тия функции? Сърцето имало своите функции. От де дойдоха тия функции? Тъй било наредено, да се свива и разпуща. Тъй наредила природата. Тъй казват нашите учени хора. Туй, което учените хора казват, то е само един факт. Туй сърце като се свива, кара кръвта да се качва нагоре. Ако останеше на човешкото сърце да движи кръвта нагоре и да я изпраща по цялото тяло, човек до сега сто пъти би умрял. Има друго нещо, което кара кръвта да се движи по тялото на човека. Човешкото сърце в този процес е само един ортак, то бие тъпана, а друг се мъчи. Аз тъй зная работата. Не казвам, че сърцето не върши никаква работа. Напротив, отлична работа върши то, но не е сърцето, което кара кръвта да се движи по тялото. Не е и човешкият мозък, който създава човешката мисъл. Не е и човешкият организъм, в който живее душата. Някои казват: в това тяло живее човешката душа. Не, човешката душа не живее в това тяло. Ако би живяла там, то би прокопсала тя. Тялото е само една временна станция за душата. Човешката душа живее в един такъв великолепен палат, който ако бихте видели, ще кажете, че това е някаква вълшебна приказка от книгата „1001 нощ“. Ако бихте влезли в тялото на душата, в този палат, то след като се върнете и разкажете всичко, което сте видели, ще ви турят в Александровската болница, да ви преглеждат там като нервноболен. Питам тогава: какво е предназначението на съвременната религия? Да ни научи да вярваме в Бога ли? Какво е тогава предназначението на вярата? – Предназначението на вярата е да крепи нашия ум. Какво е предназначението на нашия ум? – Да ни научи да живеем добре, разумно. Какво е предназначението на нашия разум? – Да подтикне нашето сърце към добродетели. Какво е добродетелта? Защо ни е тя? – Добродетелта е основа на нашия земен живот. Следователно, тя е необходима за всинца ни. И докато човек не добие за себе си тези добродетели, той не може да си спомни, не може да разбере своето минало.

И оздравя дъщеря ѝ,
НБ - София, 21.6.1925г.