За да изменим живота си правилно, ние трябва да зачитаме законите на живата природа. Има един естествен правилен начин на мислене. Аз като мисля, като говоря, зная в дадения случай право ли говоря, или не; право ли мисля, или не. И всеки един от вас знае право ли говори, или не. Никога не се извинявайте пред себе си, че не знаете, дали това, което мислите е право, или криво. Когато мисълта ви е права, турете я настрана; когато е крива, турете я пак на страна. Това изисква природата от всинца ви! Съзнанието ви всякога трябва да бъде будно. Някой път може да кажете нещо преувеличено, а някой път може да кажете нещо намалено. Не, вие ще казвате нещата тъй, както ги е турила природата. Вчера говоря с една сестра, тя има едно богословско верую за Бога и ми казва: аз искам да изпълня волята Божия, но зная, че и добрите, и лошите неща все Бог ги е поставил, тъй че аз не съм виновна за нищо лошо, което върша и което се поражда в мене. Не само тя, но и много други мислят, че Господ е вършил греховете и престъпленията чрез тях, а те са светии. Пък аз ви казвам, че този Господ, който върши грехове, е много дребнав и аз мога да ви го опиша. Той е човек, подобен на нас, с мустаци и с брада. Ако мислите, че Господ прави грехове и убива хората, той не е Господ. Аз за Бога имам друго мнение. Бог е Този, Който дава живот на хората. Бог е Този, Който дава разум на хората. Онзи, който убива хората, не е Господ. Не е грънчар онзи, който смачква тестото, направя от него форми и след това ги разваля. Истински грънчар е този, който омесва добре тестото и направя от него най-хубави и доброкачествени форми. Не е писател онзи, който само драска и след това къса написаното. Истински писател е този, който пише най-хубавите съчинения, и те остават безсмъртни за вечни времена. Не е художник онзи, който само цапа с боите и с четките си. Истински художник е този, който може да рисува най-велики творения. Чудни са хората, като мислят за Господа, че Той правил грехове. Казвам: сестра, с този ум ти никъде няма да отидеш. За Господа вие трябва да имате едно правилно мнение, една свещена идея. Няма да мислите, че Господ прави грехове и престъпления. Вие ще кажете: Господ е най-умното, най-мъдрото, най-великото същество, но аз, със своя глупав ум, не мога да Го разбера. Имам, обаче силното желание да Го разбера. Христос имаше това разбиране. Той казваше: „Вие ме наричате благ, но чакайте, още не сте ме видели. Един ден, като взема камшика, ще ме видите“. Ако ви гладя и мажа, ще имате мнение за мене, че съм свят човек, но ако и аз един ден взема камшика, ще си измените мнението за моята святост. Аз виждам хората, разбирам ги. Аз употребих два метода: употребих и лошия метод и добрия метод. Едно нещо разбрах, че хората не разбират от добрия метод. Днес и лошо да направиш, и добро да направиш, все лошо го тълкуват. Вземете едно малко момиченце и го отглеждайте в къщи, възпитавайте го и наблюдавайте, като почне да отраства, как ще разсъждава върху нещата. Ако тази мома не я осиновите, ще си каже: има си тук крушка опашка. Или, ако някоя жена превързва някого, той ще си каже хъм… Даваш пари някому, ще си каже: хъм… Говориш за Бога някому ще си каже: хъм… Всички знаят все това хъм… хъмбък. Хубаво, това е вярно. Едно нещо, което зная аз е това, че във всеки човек, даже и в най-големия престъпник, в известен момент се пробужда нещо благородно в душата му. Това именно благородното във всеки човек, то е Божественото, което се пробужда. Пробуди ли се Божественото във всеки човек, тогава ние казваме: този е пътят, по който трябва да вървите.