Не лъжеш ли, щастието ще дойде в тебе.

Ние посвещаваме 15–20 години от живота си само да се учим. Не е лошо учението, то си е на място, но трябва да го прилагаме. Ние трупаме милиони. Защо ни са те? В гроба си няма да ги носим. Още в този свят трябва да ги използваме. Добре, вие искате сега да влезете в Школата. Защо? – Да се учите. На какво? – На вечната Божия Правда. Правдата е една необходимост. Всеки един писател, за да пише добре, трябва да бъде справедлив. Има един закон, който гласи: всеки писател, който напише една незаконна, лъжлива строфа, ръката му ще изсъхне. Този закон ще се приложи. А всеки писател, който напише една свещена дума, едно свещено предложение, чрез което да научи хората на добро, ще се благослови. Па този писател и ръцете му, и краката му, и умът му ще се разработи. Ще знаете вече този закон: всеки писател, който в името Божие каже една лъжа и поведе хората в кривия път, езикът му ще изсъхне за цели 10 поколения. Казвате: строг е този закон. Не е строг този закон, той е закон на Любовта. Всякой от вас, който не се храни, краката му не отслабват ли? Следователно, за в бъдеще, всеки който не говори Истината, умът му няма да се храни, и той ще отслабне. И ние, съвременните хора, не можем да разсъждаваме правилно, защото не говорим Истината. Ние не обичаме Истината. Казвате: с Истината не може да се живее, когато с лъжата можем да разбогатеем. Казвам: покажете ми един народ от историческите времена и до днес, който да е разбогатял с лъжата! Всички народи са лъгали, но са и пропаднали. Светът е пълен само с лъжи и то лъжи от най-учените хора и от най-религиозните. Дойде някой светия, говори, говори Истината и най-после казва: чакай да кажа поне една лъжа! То няма да мине без лъжа, ами да му пусна края! Цял живот посветил на Бога, и накрая каже една лъжа. Случи се, обаче, че тази лъжа разруши всичко. Някой казва: чакай да кажа една лъжа, не може без нея. Не, и с лъжа може, и без лъжа може. Може с лъжа, но ще бъдеш куц, сляп, хром, сакат, хилав и ням. Може и без лъжа, и тогава ще бъдеш богат и умен. Не лъжеш ли, щастието ще дойде в тебе. Няма изключение от това. Ако ние искаме да съградим една истинска култура, никаква лъжа не трябва да допущаме в себе си. Ние трябва да мислим само за Истината. И като лъжеш, ще казваш: не, Истината ще говоря, Истината ще говоря. Като повтаряш 20 години наред, че все Истината ще говориш, най-после ще я проговориш. Знаеш ли как ще я проговориш? Едно момче, било още на три години, преживява някакъв страх и от това онемява. Като станал момък на 21 години, баща му го спазарява слуга при един български чорбаджия. Момъкът всичко чувал, но не могъл да говори. Един ден господарят му го праща в гората да набере дърва. Идват горските стражари и го хващат в момента когато сече дърва. Кой ти позволява да сечеш дърва? Той не могъл да им отговори нищо, понеже бил ням. Хваща го един от стражарите и му удря един страшен бой, но той все мълчал. Стражарят продължава да го бие. Най-после, от силно напрежение да проговори и да се помоли да не го бият, момъкът успял да проговори и казал: мо-мо-моля ти се не ме бий! След този бой, момъкът се връща дома си радостен, че може да говори и забравил, че толкова години наред не могъл да говори. Така ще бъде и с вас. Като дойде онзи горски стражар, като почне да ви налага, ще проговорите Истината и ще кажете: мога да говоря Истината! Чудни са хората, като казват: не може съвсем без лъжа, поне най-малката лъжа, но все трябва да се каже някаква лъжа. Някой казва: ами представете си, че си на моето положение, как ще говоря Истината? Представи си пък, че и ти си на моето положение! Не, друго нещо е важно. Представи си, какво ще бъде твоето положение, когато се явиш пред Бога и почне да те съди и тебе, и света за лъжа! Той ще каже: я да дойде там Иван Стоянов! Какво направи от толкова милиони години насам, като те пращах на земята да се учиш? Господ няма да говори тъй като мене, още по-страшно ще говори. Ще ти се разтреперят и парцалите от страх и ще проговориш. Нищо няма да остане у вас от страх. Казвате: аз искам да ям и пия. Не, смисълът на живота не е в яденето и пиенето. Господ е започнал вече да затваря стомасите на хората. Бог затвори стомаха на най-богатия американец – Рокфелер и цели три години той се хранил само с овесена чорба. Той казвал: цели три години ме храниха с овесена чорба, като кон. Някои казват: ние да имаме милионите на Рокфелер, че за друго няма какво да мислим. Питам: ако след като си свършил четири факултета, Господ ти отнеме ума, колко ти струват знанията? Ако Господ ти отнеме силата, колко ти струва пехливанството?

И оздравя дъщеря ѝ,
НБ - София, 21.6.1925г.