Вие казвате: това само Христос, може да го направи. Не, това всеки може да направи в живота си.

Ще ви приведа накратко един малък разказ от една съвременна европейска писателка. Този разказ се отнася до Христа, когато бил на около 12 годишната си възраст. Завела го майка му да разгледа Ерусалимския храм в цялото си величие, и той, като всяко малко момченце, се заинтересувал да го разгледа хубаво. Развела го тя навсякъде и най-после му показала една прашясала тръба. То я запитало: каква е тази тръба? – За тази тръба има предание, че който може да свири на нея, ще бъде най-великият човек, който ще управлява света. Ами защо е прашясала тази тръба? – Никой до сега не е свирил на нея. Отива по-нататък в храма и вижда една сабя, турена на две крайнини под една пропаст. Христос запитва: какво означава това нещо? – Това означава пътя за рая, към Бога. Никой до сега не е минал през този път. Който мине по този път, той ще научи хората да вървят към Бога и да се обичат. Като го развеждала из храма, най-после го довела до две много красиви колони, тъй слепени една до друга, че никой не могъл да се промъкне. Какво означава това нещо, запитва Исус? – Това означава вечната Правда. Който може да мине през тези колони, той ще даде на света един закон, чрез който да се управлява. Ами защо и тия колони са прашясали? Никой до сега не е минавал през тях. Никой до сега не е могъл да мине през ножа, нито през тези колони, нито пък е могъл да свири на тази тръба. Излизат най-после от храма, но след малко Исус се връща отново, иска сам, по-спокойно да разгледа тия работи. Влиза в храма, доближава се до колоните, мисли си, как може да се мине през тях. Не се минава много време, един богат търговец довежда една бедна вдовица в храма пред първосвещеника и му казва: тази вдовица ми дължи пари. Но аз се заклевам, че както тези колони не могат да се отворят, така и тя не може да ми се издължи. Ако тя може да ми плати, нека се отворят тия колони! Исус слуша този разговор, разбира, че жената е права и се помолва тихо на Бога: „Господи, нека се отворят колоните!“ Доближава се до колоните, те се отварят и той минава. Отива при първосвещеника и му казва: видиш ли, че колоните се отвориха! Мнозина от вас може да се заинтересуват, как е станала тази работа, но питам ви: мъчили ли сте се вие като Исуса да минете през тези две колони? Приближава се после Исус до сабята, разглежда я и размишлява. Тъкмо по това време пристига един беден, последен сиромах, носи една болна овца, която иска да принесе жертва за болния си млад син. Свещеникът му казва: „Мойсеевият закон казва, че не можеш да принесеш такава жертва на Бога, не се приема. Ако може някой да мине върху тази сабя, само тогава ще може да се приеме жертвата ти.“ Исус чува това нещо, наскърбява се за болното момче и започва да се моли на Бога: „Боже, покажи, че може да се мине през този път!“ Минава Исус върху сабята и с това показва на свещеника, че Господ приема в жертва и болните овци. И това чудо станало. Най-после дохожда Христос до тръбата и размишлява. В това време идва един млад момък, езичник, при първосвещеника и му казва: „аз съм евреин, искам да вляза в школата.“ Езичници не се приемали в школата, затова той излъгал. Казва му свещеникът: „Не може, ти не си евреин.“ „Искам да вляза в тази школа!“ Не може. Исус слуша това и се моли на Бога: „Господи, покажи, че и други, освен евреите, могат да влязат в Твоето царство!“ Свещеникът казва на езичника: „Ако се намери някой да засвири на тази тръба, ти ще бъдеш приет в школата.“ Исус се помолва на Бога, приближава се до тръбата и започва да свири. С това показва, че и езичниците могат да влязат в Царството Божие. Вие казвате: това само Христос, може да го направи. Не, това всеки може да направи в живота си. За да ни се простят греховете, трябва да се мине през колоната. За да ни се приеме жертвата, трябва да минем по острието на сабята. И за да влезем в училището, трябва да свирим на тази тръба. Тръбата е най-разумният език, чрез който може да се говори на човешката душа.

И оздравя дъщеря ѝ,
НБ - София, 21.6.1925г.