Много хора умират по единствената причина, че са безплодни.

Ако една голяма река се влее в великия Тихи океан, какво ще му предаде? Тя все ще му предаде нещо, но няма да го направи много по-дълбок; тя няма да го направи плавателен; тя няма да го направи по-красив, но все ще го измени в нещо. При всяко вливане на тази река в океана, той ще тежи повече. Да кажем, че той има известно количество милиона тежест, сега ще тежи с няколко килограма повече. Следователно, тази река е предала нещо на океана в тежест, в обем, направила е някакво вътрешно изменение в него. Може ли тази река да каже на океана така: Слушай ти трябва да знаеш, че ако аз не се вливам в тебе, ще пресъхнеш. Ако не ме слушаш, ако не ходиш по моите закони, след време ще пресъхнеш. Вярно ли е това твърдение на реката? – Не е вярно. Този океан няма да пресъхне. Има, наистина известни отношения между океана и реката, но въпросът не седи тъй, както го представя реката. От океана излизат известни течения, тъй че по-скоро океанът може да каже на реката: Ако аз не ти пращам от моите течения, ти по-скоро ще пресъхнеш. Тогава, може ли да намерите, какво математическо съотношение има между океана и реката? Според законите на природата, в колко милиона години може да пресъхне Великия или Тихия океан, и в колко години може да пресъхне една река, голяма като Амазонка в Америка? Значи, нашият живот представлява малки рекички, които се вливат в Божествения живот (първото положение). Ако нашият живот се влее в Божествения живот, какво му предаваме ние? Бог придобива ли нещо от нас? Не, вливането на реките в големия океан означава опресняване водата на тия реки. Затова тия реки се вливат в океаните и после чрез изпаряване отново се връщат на сушата. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен вливане на малките реки във Великия океан на живота, за да се опреснят и после пак да се върнат на земята. Това опресняване става чрез корените на живота. Христос казва: „Аз съм истинната лоза“. Туй е реалното, видимото, осезаемото. С какви качества се отличава лозата? – В лозата има две важни качества: в нея има известна гъвкавост, а от друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по ниско да ходи. Тия две положения се срещат в нея. При каквито условия и да поставят лозата, и при най-богатите условия, и при най-бедните условия, тя е готова да ги използва. В това отношение лозата има две естества. Туй нейно естество, което е включено в по-гъстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е в по-рядката материя? То значи: Вътрешното състояние на лозата в почвата долу, в корените ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза? Корените никога не могат да дадат плод. Следователно, хората, които са пуснали своите корени в живота, аз наричам волеви хора, хора на чувствата. Когато някой пита: Защо трябва да страдам? Защо ми са чувствата? – Аз му отговарям: Ако нямаш тия корени, нямаше да имаш възможност да живееш! Чувствата, това са корените на твоя живот – ще ги пуснеш долу, за да извлечеш сокове за по-висшия живот. Като правя тази аналогия, че човек трябва да мяза на лозата, трябва да има нейните качества, да се увива и да се качва нагоре, да слиза надолу, искам да ви обърна внимание, да видите, как расте тя, как се качва по дърветата. Тя чака ли да ѝ помага някой. Не, не чака да ѝ помага никой. Тя като расте, пуща малки жилици, с които се обвива около близките предмети. Значи, в нея има известна интелигентност, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага. Христос прави една аналогия между тази лоза на земята и човека, като казва: Всяка добра лоза, която дава хубав, доброкачествен плод, господарят ѝ я обрязва, и тези пръчки, които не са плодни ги отрязва и хвърля настрана, за да могат соковете от тях да минат към плодните пръчки и да ги засилят. Много хора умират по единствената причина, че са безплодни. Следователно, техните сокове в дадена епоха трябва да преминат в други, плодни хора и да ги засилят. Тъй че този закон за лозата е общ и за човека. Соковете от почвата трябва да минат от лошите в добрите пръчки. Ето защо човек умира. Много лоши хора трябва да станат жертва за добрите хора. В края на краищата, на земята ще останат само добрите хора. Такъв е законът и тъй ще бъде.

Истинната лоза,
НБ - София, 14.6.1925г.