Всеки учен човек, всеки духовен човек трябва да разглежда нещата общо и всестранно.

Аз наричам хората на чувствата волевите хора в света, които се занимават с близките неща, както мравките се занимават с прашинките, да ги пренасят от едно място на друго. Виждате някъде един земеделец, който прехвърля пръстта с ралото от едно място на друго. Той е един волев човек. Виждате един млад цигулар, който цял ден свири със своята цигулка. Той е един волев човек. Той свири: дрън, дрън. Виждате една млада мома, която свири на пияното: дрън, дрън. Някой взел тъпана, дрънка на него. Вие вземете четката, мажете стаите с нея. Жената в къщи вземе тигана, нареже в него лук и го пържи на огъня. Това са все волеви хора, които работят, правят нещо с ръцете си. Онзи писател, който е седнал да пише с перото си, той е волев човек. И той бърка кашата. Пише, пише, малко разтърси перото си, после пак го потопи и продължава отново да пише. Така прави и жената, която готви в къщи. Тури малко сол, но после опитва и вижда, че е пресолила яденето. Тури му малко водица. После пак сол и т.н. Онзи, който пише, казва: Аз съм писател! Жената, която готви, казва: Добре, аз пък съм готвачка! Каква разлика има между един писател и една готвачка? Писателят казва: Ама мойто е идейно! Готвачката отговаря: Ако моето идейно не дойде, твоето идейно не може да се прояви. Ако моето идейно не се прояви в тигана, може ли да се прояви твоето идейно чрез перото. Следователно, първо ще се прояви идейното на тигана, а после ще се прояви идейното на перото. Онзи пък, който меси хляба, казва: Аз съм на първо място. Може ли да се прояви идейното на перото, може ли да се прояви идейното на тигана, докато не се прояви моето идейно на хляба? Хлябът казва: Онзи, който ме слуша, и тиганът му върви, и перото му върви, и всичко има. Сега, вие ще се запитате: Що от това, ако знаем всичко туй? Що от това! Там именно се раждат всичките нещастия, като мислите, че всичкият ви живот седи само в това, да стоите пред тигана и да бъркате в него. Това е разбиране само на 1/9 от живота. Представете си, че вие сте най-добрия готвач. След като сте готвили, готвили и сте се научили да готвите хубаво, какво сте придобили? Представете си, че утре вашето състояние се измени, минете от една форма в друга, понеже човек не седи на едно положение, тогава вашето изкуство, готвачество, няма да струва нито пет пари. Ами че колко струва онова усилие на гъсеницата да направи своите челюсти, след като е преминала в пеперуда? Значи, има друго нещо важно. Следователно, волевият закон е закон на материята, аз го наричам „почвените условия на живота“. Това е животът на човека, който проучва материята, какви елементи има тя в състава си. Това са условия, за да се прояви човекът. Почвата е необходима за корените на вашия живот. Ние няма да кажем, че тигани не ни трябват, че хляб не ни трябва, но тези неща трябва да дойдат последователно. Всички тия форми, които сега съществуват в живота, човек е заимствал от природата, понеже и самата природа готви. Не мислете, че природата няма тигани. Отлични тигани има тя! Ако отидете един ден да видите всичките нейни съсъди, с които тя готви, ще видите, че те са отлично направени, само че не са калайдисани, както съдовете, в които ние готвим. И после, нейните тигани са тъй чисти, че никога не става нужда да се измиват в такива умивалници в каквито мием нашите. Идеално измиване има в природата, но не такова, като нашето. В тиганите на природата няма никакви нечистотии. После, природата си приготовлява по особен начин един плод, една ябълка, круша или една череша. След това тя си приготовлява и други плодове, такива именно, които се развиват в земята: картофи, моркови, и ред други. Всички тия приготовления са необходими. В природата има един вътрешен план. Този план обема целия органически живот, понеже в целокупността на целия органически живот може да се прояви Божественото съзнание. Божественото съзнание не може да се прояви в един пръст; Божественото съзнание не може да се прояви в едно око; Божественото съзнание не може да се прояви в един нос; Божественото съзнание не може да се прояви в една клетка. Божественото съзнание може да се прояви в целокупността на човешкия организъм. Целокупността на човешкия организъм пък е символ на общия Божествен организъм. Следователно, всеки учен човек, всеки духовен човек трябва да разглежда нещата общо и всестранно. Той не трябва да се отделя – да мисли, че е най-важния човек. Той трябва да каже: Аз съм тъй важен, както са важни и всички други. Защо е така? Защото всичките части на Божественото са еднакво важни.

Истинната лоза,
НБ - София, 14.6.1925г.