Когато един човек иска да накара Бога да мисли като него, това е престъпление.

Под думата „съзнание“ в широк смисъл, ние разбираме онова вътрешно единение, което съществува между частите на едно живо цяло. Следователно, в това отношение има два велики закона, които определят Битието. Аз ги наричам: закон на цялото и закон на частите; закон на Безграничното и закон на граничното. Благото в света се определя от първия закон, законът на цялото. Ние наричаме това цяло „закон на Бога, закон на Любовта“. Безграничното е първото проявление, Любовта, която се проявява и която всякога носи със себе си благо. Благото пък, това е вечната хармония, която включва всички души. Следователно, този закон представлява пълнота на духовния живот, и всяко зло е изключено от него. Вторият закон е законът на частите, законът на душите, законът на индивидите в света. От втория закон, от закона на ограниченото се ражда злото. Как се е родило злото в света? Законът на цялото включва частите, но същевременно всяка част има закон за себе си. Когато частта иска да наложи на цялото своя закон, тогава се ражда греха в света. Когато един човек иска да накара Бога да мисли като него, това е престъпление. Този човек седи и си мисли за Господа: Защо Господ не мисли като мене? Сляп ли е, не вижда ли, че аз страдам? Защо не ми влезе в положението, жена, деца имам? Това са ред разсъждения, чрез които хората искат да накарат Господа да мисли като тях, да ходи по техните щения, по техните своеволия. Такива и ред други глупости са минавали и минават в умовете на хората от хиляди, хиляди години и до сега. Всички тия глупости съществуват още от панти-века, още от рождението на Адам и Ева, в мозъците на хората и родиха всички грехове и престъпления, които и до днес съществуват. Човек се заблуждава като мисли, че неговият закон е и Божи закон. Не е така. Когато дойдат страданията, те показват, че човека не е в съгласие с първия закон, с закона на цялото. Някой пита:Защо страдам? Защото не си в съгласие с първия закон, с Божия закон. Защо се радвам? Защото си в съгласие с Божия закон. Защо изгубих радостта си? Защото не си в съгласие с Божия закон. Защо придобих радостта си? Защото си в съгласие с Божия закон. Това е определението на тия два закона, които ще имате пред вид.

Истинната лоза,
НБ - София, 14.6.1925г.