Любовта, това е великият живот, това е смисълът на живота, това е богатството на човешката душа.

Един от великите адепти на древността, някой еврейски пророк бил той, живял някъде из Палестина. Пътувал дълго време. Една вечер, за да пренощува някъде спира в дома на един беден човек и го помолва: „Човече Божи, мога ли да пренощувам при теб тази вечер“? – На драго сърце, домът ми е отворен, но нямам нито една трошица хляб. „Виж, потърси някъде из кюшетата, не е ли останало поне едно парченце?“ Намира най-после едно малко парченце. Пророкът го взима, благославя го и веднага на трапезата се явява един голям хляб. „Събуди и децата си, нека дойдат всички да ядат!“ Човекът, който живее по Бога, като влезе в някой дом носи и своето благословение със себе си. Вие можете да ми възразите на това, но то е самата Истина в света. Ако дойде този адепт в света и донесе едно житно зърно, ще каже: „Вземете това житно зърно, то ще разреши икономическият въпрос за хляба“. В колко години? – В 12 години. Няма да го изядете, но ще го посадите в земята и след 12 години то ще даде толкова изобилно плод, че ще можете да ядете и вие, и роднините ви, и приятелите ви. Знаете ли колко тежко ще бъде това житно зрънце? – Колкото цялата земя. Следователно, всяка малка частица от живота съдържа грамадна енергия, и ако ние живеем по Божия закон, по закона на Любовта, тази сила ще може да се развие. И сега, съвременните хора, които не разбират живота, казват: нас ни трябват пари. Действително парите се наплодиха, но храната се намали, и вследствие на тази алчност нашият организъм се развали. Сега ние имаме много, но не можем да ядем. Най-големият милиардер в Америка, Рокфелер, който разполага с гори, с имения, с къщи, страда от стомах, нищо не може да яде, и лекарите му препоръчват да се храни само с овесена чорба. Той казва: при такова голямо материално богатство аз съм принуден да се храня като кон само с овес поради болния си стомах. Питам: какъв смисъл има сега живота? Казвате: човек трябва да има богатство! Много добре. Действително, търсенето на богатството, в това е смисълът на живота, ние го търсим криво. Любовта, това е великият живот, това е смисълът на живота, това е богатството на човешката душа. Когато намерим Бога, или казано по друг език, когато Бог се всели в нас, ще се образува онази истинска връзка, която ще даде подтик на живота. Тогава хората няма да се запитват, има ли Господ или не. Когато някой ме пита, има ли Господ, аз им казвам: ела утре вечер при мен! Като дойде, нахраня го, разговоря се с него приятелски, и го изпратя. „Ами ти нищо не ми каза за Бога“. Казвам му: ела утре вечер при мен! Дойде, пак го нахраня, разговоря се и си отиде, аз никога не разрешавам въпроса за Бога. Чудни са хората, които ме питат, има ли Господ, или не. Че това е най-важният въпрос! „Какво нещо е Любовта“? – Ела утре вечер при мен! Аз не разрешавам и въпроса за Любовта. Ако аз съм човекът на Любовта, ако аз живея според Божия закон, ти ще ме познаеш. Ако моите възгледи за тебе са неизменни, аз ще ти дам достъп в дома си, и ще ти кажа: опитай ме! Не какво аз мисля, но как живея, това е важното. За да се разреши един въпрос, три важни фактора трябва да се съединят в едно: вашата мисъл, вашето чувство и вашето действие, и вие трябва да бъдете последователни във всички моменти. Ти можеш да питаш, има ли Господ, или не, но ще познаеш по това, когато поискаш 1,000 лева на заем и чуеш: заповядай! После поискаш други 2,000 лева и пак чуеш: заповядай! Тогава ти ще се намираш като пред чешма, при която можеш да дойдеш с един голям джобур, или с една голяма кофа и да я напълниш, колкото искаш, но с условие сам да си ги носиш. Изобилие трябва на хората! Такова изобилие, че да се изморят хората и да кажат: достатъчно е това!

Великият закон,
НБ - Русе, 11.10.1925г.