Кой каквото има, трябва да го изнесе на общия жертвеник.

Казва Христос: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум, и ближния си както самаго себе си“. Значи, човек цял трябва да се изпълни с Божията Любов. Някой хора казват, че като залюбят не могат да работят. Не тогава именно ще дойде истинската работа в света. За сега има само труд, а не и работа. Работата ще бъде една велика задача на бъдещето поколение, на тези велики души с които няма да се спори, има ли задгробен живот, или не. Те ще бъдат душите, които ще разрешат въпроса за живота. Ако запиташ един такъв човек, да ли те познава, той ще ти каже: ела утре вечер в дома! „Ама ти от къде идеш?“ – Ела утре вечер у дома! Ти ще отидеш при него, той ще те нагости добре, ще се разговори с тебе и ще се разделите. И най-после, като се разделите, ще ти каже ела при мен, когато имаш нужда. Това е подтик в света. Кой каквото има, трябва да го изнесе на общия жертвеник. Сега хората имат крива представа за жертвата. Те мислят, че това, което жертват, ще пропадне. Да ви определя какво нещо е житното зърно. Ако житното зърно не се пожертвува и не падне на земята и умре, какво ще бъде положението на земеделеца? Онзи, който умира, той влага своята сила и тази сила се увеличава. Това е едно от качествата на жертвата. Някои учени хора казват: не трябва да се прави жертва, никому нищо не трябва да се дава. То значи никой да не сее, никой да не оре. Не, ще сеем, ще орем, но разумно. Следователно, ние трябва да имаме една солидна основа в живота си. Това, че ти си българин, не е основа; това че ти си учен човек, не е основа; това, че имаш нови схващания за живота, не е основа. Истинската основа е Любовта, а това е живот. Този живот ние го имаме, но още не сме го проявили. Сегашните научни теории за живота аз считам като локви, които са се образували от дъжда, и хората, от нямай къде отиват от там да пият вода, но вътре жабите крякат. Според мене, жабите са онзи материализъм, който съществува в хората и който ги кара да желаят за себе си все повече и повече неща.

Великият закон,
НБ - Русе, 11.10.1925г.