Ако ние изгубим всичко онова възвишено и благородно в нас, ако изгубим най-възвишените си идеи, чувства и мисли, ако изгубим Божественото от себе си, питам: за какво живеем ние в този свят?

Знаете ли, как хората схващат материалното в света? Ще ви приведа един пример. В царството на 10-та династия в Египет, във времето на фараона Зинобий, бил издаден един закон, според който, всички престъпници се наказвали със смъртно наказание. Двама египтяни сгрешили, опорочили с нещо Аписа и ги наказали със смъртно наказание. Фараона определил да бъдат осъдени на доживотен затвор, но съдът издал следното решение: на един от престъпниците се определило да носи на гърба си един чувал с жито от 100 кг. тежест, а на другия – да носи на главата си една въшка. При това, те трябвало да носят наказанието си до тогава, докато някой поиска от тяхната тежест и ги облекчи. Съдът предоставил на двамата сами да си изберат наказанието, кой което пожелае. Единият от тях, по-умният, си рекъл: „Кой ще носи този чувал на гърба си? Носи ли се такава тежест?“ – и поискал въшката. На другия не оставал никакъв избор, той трябвало да вземе чувала с жито. И така станало. Те трябвало да пътуват непрестанно. Според присъдата, никой нямал право да сваля товара си на земята, докато някой не ги спре и не поиска от това, което носят. Тръгнали двамата. Онзи, който носил въшката на главата си, запитва другия: „Как ти е товара?“ Въшката не тежи разбира се. Онзи, който носил чувала с житото, понеже много му дотежало, обръщал се често към Бога с молитва: „Боже, моля Ти се, облекчи ми малко товара!“ Повярвали малко, и един пътник ги спира: „Какво носиш в този чувал?“ – Жито. „Дай ми малко от него!“ Той бръква с лъжицата си, изважда му малко жито и продължава пътя си. „Ами ти какво носиш?“ – Въшка. „Не ми трябва въшка“ – и продължава пътя си. Работата е там, че тази въшка почнала да се размножава и в продължение на една година тя се размножила в 200–300 въшки. Чувалът с житото на другия престъпник след една година намалял на половина от първоначалната тежест. Където отивали по селата, всички, които чували, че един човек носи чувал с жито, спирали го и си поисквали по малко, тъй че в продължение на 2–3 години, нему останало само едно житно зрънце. Другият престъпник, с въшките на главата, никъде не намирал прием. В което село влизал, като виждали, че има толкова много въшки, не го приемали. Той се видел в чудо от своето положение. И ние, съвременните хора, разрешаваме въпроса по този начин. Материализмът, това е въшката. Тази въшка ще изяде всички сокове на живота в човека. Когато въшката влезе в човека, тя се размножава, размножава, до като човек изгуби от себе си всяко благородно чувство. Ако ние изгубим всичко онова възвишено и благородно в нас, ако изгубим най-възвишените си идеи, чувства и мисли, ако изгубим Божественото от себе си, питам: за какво живеем ние в този свят?

Великият закон,
НБ - Русе, 11.10.1925г.