Всяка праведна власт е от Бога дадена. Във всяка праведна власт влиза законът на Любовта.

Казва Христос: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум, и ближния си както самаго себе си“. В съвременната религия са изопачили това учение и казват: вярвайте в Бога! Не е казано да повярваш в Бога, но великият закон, който разрешава въпросите, казва да възлюбиш Господа! А сега хората взели този стих „да възлюбиш Господа“ и го претълкували: „вярвай в Господа“! Когато се отнася до служение на Господа, вярно е, че не може без вяра, но когато разрешаваме най-важния въпрос, необходимо е друго верую, с което ще можем да го разрешим. А то с: да възлюбим Господа! Някои ме питат: ти в какво вярваш? В нищо не вярвам: че как тъй? Нищото е нещо. Питат ме: ти не вярваш ли в Бога? Покажете ми кой е вашият Господ, в когото вие вярвате! Покажете ми пътя в който вие вървите! Казвате: ние вярваме в този Господ, в Когото вярваха майка ми, баща ми, дядо ми… Добре, майка ти и баща ти изпълниха ли закона на този Господ, в когото вярваха? Я отворете тефтерите да видя, какво направихте вие за този Господ, в когото вярвате? Има една интересна случка с такива тефтери, станала някъде из България. Един богат българин, търговец заболял сериозно и се пренесъл временно в онзи свят. Като се събудил, първата му работа била да извика синовете си и да им каже: „Синко, я ми донесете двата тефтера, в които си държа сметките!“ Донасят тефтерите му, изгаря ги той, раздава каквото се пада на синовете си и им казва: „Вземете, каквото е ваше, за да не ме разкарвате по съдилищата след смъртта ми. Аз ходих на онзи свят и видях кое е същественото за нас, искам да живея тъй, както Бог иска“. Питам: де са вашите тефтери? Вие казвате: ние нямаме тефтери. Аз ще изнеса вашите тефтери, да видите, какво сте писали в тях. Вашата съседка казала нещо за вас. Скоро изваждате тефтера си и пишете. Еди кой си човек ви каже нещо обидно. Скоро написвате това нещо. И търговецът по същия начин вади тефтера си и пише, кой колко маслини взел, кой колко захар взел и т.н. Питам: каква разлика има между тази жена, този човек и търговецът, които записват всичко това в своите тефтери? Ами че и свещеникът има свой тефтер. Той казва: този човек не вярва в Бога записва си. Да, но като отиде в църквата да опява някого, иска след това пари. Казват му: нямаме пари. Не, аз без пари не опявам – и отбелязва в тефтера си. Тогава нека да бъдем последователни във великия живот, във великата Любов, която разрешава основно въпросите, която туря за основа на живота братството, не това братство, което съществува само ден и половина, но братството, което устоява на всички изпитания. Един свещеник ми казва: „Вашето учение не е право“. Не е важно, дали е право или не, но аз ще ти дам едно правило: като опяваш, освен, че не трябва да взимаш пари, но на всяка бедна вдовица ще дадеш нещо от джоба си. После, като отидеш на съда да кълнеш някого, освен, че не трябва да направиш това, но ще напълниш джоба си и ще дадеш на тия, които се съдят, за да не се смразяват. Тогава вие ще кажете: ами де ще му излезе краят? Краят ли? Имайте вяра, че Господ не ви е поставил на земята да вършите тия неща, но да изпълните Неговата воля, както трябва. Да изчезнат тия лъжи от света! Онзи, когото Бог е поставил на известна служба на земята, трябва да постъпва другояче. Ще ми цитират няколко стиха, че всяка власт е от Бога дадена. Не, има нещо пропуснато в този стих: „Всяка праведна власт е от Бога дадена“. Че и болшевиките в Русия имат власт! Ще кажете, че вашата власт е от Бога а тяхната не е. Не, законът е следният: всяка праведна власт е от Бога дадена. Във всяка праведна власт влиза законът на Любовта. Не е въпросът съдията непременно да осъди престъпника. У турците имаше един добър закон. Дойде обвиняемият и съдията го пита: ти имаш ли да даваш на този човек? – Имам. Върни, каквото му дължиш. Такова разрешение на споровете по турския закон е много добро. А сега отлагат делото, мине година, две, докато най-после казват: де е правото? – Няма никакво право. Казвам: това е само преминаване на времето, а ние сме дошли тук на земята да разрешим един от важните въпроси. Сега, като ви говоря така, вие ще кажете: тежко е това учение! – Тежко е, защото тежки тефтери имате. Ще изгорите тефтерите си! Ще кажете: не хващаме вяра на такива бабини деветини. Ще хванете вяра, защото утре като те затворят в гроба, ще те питат изгори ли тефтерите? Там ще гниеш час след час и червеите ще те ядат. Ще кажеш: върни ме Господи на земята, да изгоря тефтерите си! Не, други ще ги изгорят. Всички вие, и майки, и бащи, и деца сте на парила. Защо? Защото имате много тефтери. Господ има две книги, едната е книгата на живота, а другата книга на доброто и злото. Господ има право да държи тия книги. Той държи сметка за всичко. Бог има всичкото добро желание по отношение нас. Той не ни пита, защо вършим престъпления, но ни учи. Това, че има съдба, Божий съд, показва, че Той иска да ни научи чрез тази опитност да изпълняваме Неговата воля. Колкото и да е грешен един човек, но в момента, когато реши да живее по Бога, Бог заличава всичките му грехове. Бог казва: „Ето един човек, ето едно мое чадо, което е решило да живее според моя закон!“ Бог е богат, Той може да плати за всички. За този, който иска да живее по Бога, има една книга на живота, която се отваря, и Господ написва, за този човек всичко, което е нежно.

Великият закон,
НБ - Русе, 11.10.1925г.