Само скърбите раждат радостите. Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят. Само скръбните хора се радват, и само радостните хора скърбят.

Вие трябва да знаете, че Духът, това е онзи мекият елемент, доброто в света. Когато Духът дойде, Той не философства, но ще ти каже: „Ти си скърбен, но ние ще премахнем твоята скръб. Ти ще станеш тъй добър, както съм и аз“. Когато си скърбен ти ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече. Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“. Само скърбите раждат радостите. Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят. Само скръбните хора се радват, и само радостните хора скърбят. И тогава аз казвам: Вие, радостните, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате. Как ще бъде тази работа? Казвам: Вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие бедните ще забогатеете. Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава? Казвам: Вие, философите, глупци ще станете, а вие, глупавите, философи ще станете. Сега, някои от вас, които сте учени, не ви харесва това нещо, но ония от вас, които сте глупави, които не сте свършили никакъв факултет, ще кажете: Значи, ние свършихме вече един факултет. Не, не е така. Човек трябва да стане много учен и много прост, за да научи тези две противоположности в живота. Той трябва да бъде много радостен и много скърбен, за да опита тези две форми на живота. Тези две форми представляват доброто и мисълта. Доброто се ражда всякога в скръбните хора. Туй трябва да знаете! Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова скръб именно се ражда великото Божие добро. Затова и светът скърби. Защо е скръбта? – За да роди доброто. Защо е радостта? – Радостта ражда светата Божия мисъл. Защо се радвам? – За да се роди Божията мисъл в тебе. И като се роди тази мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш в твоята книга, а Духът ще заговори на твоята душа. Някой се радва. Защо? – За да се роди в него доброто от Божествения свят. Разбрахте ли сега, защо трябва да се радвате и скърбите? Това е философия! Ако разбирате живота така, той ще има смисъл за вас. И тъй защо трябва да скърбя? – За да се роди доброто в мене. Защо трябва да се радвам? – За да се роди Божията мисъл в мене. Защо трябва да се радва този брат или тази сестра? – За да се роди мисълта в тях. Защо трябва да скърби този брат или тази сестра? – За да се роди Божието добро в тях. Това е обяснението на скръбта и радостта – двете форми на живота. Ще кажат някои: Ама това вярно ли е? – Вярно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика. Това са максими, норми, с които самите ангели си служат. Това са максими, с които Бог си служи. И когато аз питам: Господи, защо скърбя? – За да се роди моето добро в твоята душа и ти да ме почувствуваш, и аз да те почувствувам. Господи, защо съм радостен? – За да се роди моята мисъл в тебе, да светне, че да се зарадваш и ти, и окръжаващите тия. Осмисля ли се така доброто и мисълта? Тогава вие, жени, скърбете, за да се роди Божието добро в вас! Вие, мъже, радвайте се, за да се роди Божията мисъл във вас! И тогава, доброто и мисълта съединени заедно, скръбта и радостта съединени заедно, дават израз на великия Божествен живот, а този живот е безсмъртието на човека. Когато ние разбираме тези две фази и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни. И затова казва Христос: „Тия, които се сподобят с този живот, с това разбиране, и Духът ги обгърне, те ще се нарекат Синове Божии, които живеят и в доброто и в мисълта, и скърбят и се радват, и доброто раждат и мисълта раждат“.

Дава живот – Скръбта и радостта,
НБ - София, 25.7.1925г.