Без живот нито можеш да мислиш, нито добро можеш да правиш. Следователно, веднъж живея, аз едновременно и добро правя и мисля.

В света има две категории души. Едните от тях които вървят по права линия, ние наричаме мъже. Те вървят по правия, по късия път, затова френологически и физиологически техните лица са продълговати, ръцете им също – у тях изобщо преобладават правите линии. Кривите линии в тях са изпочупени. Другите души вървят по криви линии, по една вътрешна спирала около правата линия. Тях наричаме жени. Около една права линия всякога се образува една спирала. Следователно, правата линия е перпендикуляр на спиралата. Около една права линия всякога ще има крива линия. Значи, около който и да е мъж все ще се върти някоя жена. Някой казва: Да ме пази Господ, жена не ми трябва! Ти си мъж, т.е. права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе. Ако кривата линия не съществува, ти не можеш да се проявиш. Защо? Защото кривата линия, жената, това е доброто в света. Правата линия, мъжът, това е мисълта в света. И затова казвам: Ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта. Кое се е родило по-рано в света? – В Божествения свят по-рано се е родило доброто, и после мисълта, а в човешкия свят по-рано се е родила мисълта, и после доброто. Някой казва: Аз трябва първо да мисля и после да правя добро. Казвам: Първо трябва да направиш доброто и после да мислиш. Кое е по-добре: Да мислиш по-рано и после да направиш доброто, или да направиш доброто и после да мислиш? Аз мисля, че е по-добре да изхарча първо парите си за бедните хора и после да мисля, как ги изхарчих. Защо? Ако остане първо да мисля и после да ги харча за бедните, аз няма да направя това добро. Като ги раздам тогава ще седна да мисля кому дадох и ще си кажа: На този дадох, на онзи дадох. И току виж, тия хора ще се изпречат насреща ми, ще се усмихнат и ще кажат: Братко, тези пари не са изгубени, те са в нашите банки, един ден ние можем да ти ги върнем назад. Вие казвате: Според новия морал по-добре е да направиш доброто, че после да мислиш. Ще дойде след това някой и ще каже: Не, по-добре е първо да мислиш и след това да направиш доброто. Аз казвам другояче: Без живот нито можеш да мислиш, нито добро можеш да правиш. Следователно, веднъж живея, аз едновременно и добро правя и мисля. Тъй седи въпросът. Аз живея, възприемам Божествения живот, и тогава доброто съставлява за мене една необходимост; и мисълта също съставлява за мене една необходимост. Бог мисли, и аз мисля. Бог прави добро, и аз правя добро. Какво ще правя да не мисля? Господ не мисли ли? Аз по-горе ли ще бъда от Бога? Ами като видя тези хубави светове, да не мисля ли? Ами като наизскочат пред мене онези хубави моми, да не мисля ли? Цяла нощ ще мисля, коя е по-хубава, и коя не. Ще кажат някои: Ами откъде се взеха тия моми? Как, без моми можеш ли да мислиш? Като казвам моми, аз разбирам доброто в света. Казват за някого: Той все за жени мисли! Ами какво нещо е жената? Някой казва: Аз зная, какво нещо е жената, тя цял ден готви. Слушай, аз познавам твоята жена, но тя съвсем не знае да готви. Тази, която ти знаеш, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а същинската ти жена никога не си цапа ръцете с готвене. По някой път само тя прави такива малки бонбонки по сливите, по крушите и по другите плодове, след което те узряват. Тя само пипне или с духане си служи. Духне върху тях, и те узряват. Това, което наричат жена, това е Божествената Дева, това е Божественият Дух, Който работи в света. В Божествения свят жената работи, мъжът го няма там. Той работи във физическия свят. Вие мъжете ще кажете: Къде са тези, жени побелеха ни главите от нашите! – Те работят в духовния, Божествения свят.

Дава живот – Скръбта и радостта,
НБ - София, 25.7.1925г.