Животът не може да бъде нито физически, нито духовен. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животът сам по себе си няма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелите не знаят, колко са.

Вие казвате: Животът не струва нищо. Значи, мярката с която вие мерите нещата, не струва нищо. Мярката на живота ви не струва нищо. Щом казвате, че животът не струва нищо, тогава коя е вашата мярка, с която мерите нещата? Нека имаме една единица мярка, с която да мерим. И най-после, ние започваме да спорим, дали животът е физически или духовен. Животът не може да бъде нито физически, нито духовен. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животът сам по себе си няма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелите не знаят, колко са. Ако вие, като естественици разглеждате под микроскоп формите на живота, ще видите, че в природата съществуват толкова малки формички, безброй от които могат да се наредят на върха на иглата, и пак да не се виждат. Представете си, колко много форми още ще съществуват, като се изкачвате постепенно по лествицата на живота. Неизброими са формите на живота, и то една от друга по-красиви! Но красотата на нещата не е в формите, а в този вътрешен Божествен живот, който се крие в тях. Затова, във всеки живот има само един момент, в който може да се схване реалността. Щом се схване реалността човек минава от едно състояние в друго. Следователно, ти ще живееш в една форма до тогава, докато можеш да схванеш онзи реален лъч на живота, онзи реален лъч на светлината. Някои питат: Защо живеем? – За да схванете онзи реален лъч на живота и да минете от едно състояние в друго. Само така ще разберете реалността на онзи велик Божествен живот, който се таи в вас. Значи, реалността не е във формата на нещата.

Дава живот – Скръбта и радостта,
НБ - София, 25.7.1925г.