Извадки съдържащи темите:

two lables
+

В света има друга една норма, по която ние трябва да живеем. Тя изисква да живеем според Божествения живот.

Много съвременни религиозни хора се спират пред науката и казват: Нас ни трябва само Божествената наука, не ни трябва човешка наука. В света няма никаква човешка наука, а има само една, тя е Божествената наука. Науката може да бъде само в такъв смисъл човешка, както когато хората изкопават златото от земята и си направят от него монети и разни други украшения и казват: Това злато е наше! Колкото това злато е тяхно, толкова и науката може да бъде тяхна. Ти завързваш един вол с юлар, държиш го една година в дома си и казваш: Този вол е мой. Твой? Отде го взе? – Купих го. Как, може ли да се купува живота на вола? – Ти си играеш с една посредствена величина. По същия начин ти си играеш и с науката, като казваш, че не искаш човешка наука, а искаш Божествена. Коя е Божествената наука? В човешката наука казват: 2 и 2 равно на 4. В Божествената наука казват: 2-те си е 2. Двете никога не може да бъде равно на 4. В човешката наука казват: 5 по 5 равно на 25. В Божествената наука 5-те си е всякога 5, не може да бъде равно на 25. В човешката наука казват: 6 по 6 равно на 36. В Божествената наука 6-те си е всякога 6, не може да бъде равно на 36. Сега мнозина от вас могат да ми кажат: Как така 6 по 6 да не е равно на 36? Може и да е равно на 36, но кога? Аз мога да взема няколко огледала и да прекарам вашата сянка през тия огледала по такъв начин, че да се получават 36 отражения. Добре, но всички тия 36 сенки или отражения на вашия образ съществени образи ли са? Не, само единият е съществен. Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нещата, а само числото 5 е истинският образ. Някой казва: Знаеш ли какво нещо е 25 гроша? – Зная, едно време с 25 гроша можеше нещо да направиш, а сега с 25 гроша нищо не можеш да направиш. В турско време с 25 гроша можеше да купиш нещо, а днес с 25 гроша не можеш да си направиш нито един обяд, даже и една закуска не можеш да си направиш, нито пък можеш да си купиш една паста от първокачествените. Тогава казват: Ние трябва да разбираме Словото Божие, трябва да разбираме дълбокия смисъл на живота. Кой е дълбокият смисъл на живота ти? – Да имаш този правилен ритъм в сърцето си, че като станеш сутрин да си радостен и да не започваш с лошото в хората: Този е крадец, онзи е лъжец; този е вагабонт, онзи е вагабонт. Всички хора са лоши, а само ти си добър. Всички хора са лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святият човек, числото 5. Че как тъй излязоха тия вагабонти от тебе? Ако 25-те са вагабонти, то и ти, 5-те, от когото излязоха всички други, също си вагабонт. За да бъде твоята репутация честна, трябва и другите да бъдат честни. Когато казваме, че хората са лоши, в какво седи лошевината им в живота? В какво се проявява тя? Всеки човек може да стане лош за тебе, ако не изпълни едно твое желание. Всеки човек пък, който изпълни едно твое желание, е добър човек за тебе. Тази е мярката, с която вие мерите нещата. Ако един войник не изпълни задълженията към отечеството си, както трябва, той ще стане лош, но ако изпълни задълженията си както трябва, той ще стане добър. Ако един учител изпълни задълженията си към гимназията тъй, както ги изискват от него, той е отличен, благороден човек, но ако не ги изпълни, той е лош човек. Ако един свещеник изпълни задълженията си към църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажат че той е отличен свещеник, но ако не изпълни задълженията си към църквата, той е лош човек. Тъй както мисли църквата, меродавна ли е тя? Коя е същината, по която ние трябва да мислим? Този, който убива другите, за него е добре, но когато него убиват, лошо е. Защо когато някое лошо действие се върши по отношение на другите, ние го намираме за добро, а когато същото действие се обърне по отношение нас, ние не го одобряваме? Следователно, в света има друга една норма, по която ние трябва да живеем. Тя изисква да живеем според Божествения живот. Например, седят двама души, разговарят се и единият от тях казва на другия: Ама ти не ме разбираш. Питам: Могат ли да се разговарят двама души, които не се разбират? Някой говори, иска да ме убеди да повярвам в нещо в което не вярвам. Казва ми 5 по 5 е равно на 25. Е, как мога да вярвам в това? Как мога да вярвам, че ти, който седиш пред няколко огледала и ми показваш едно от отраженията в тия огледала, си друго нещо от това, което представляваш в действителност? Някой казва: Ами как така да не ми вярваш? Мене духът ми говори, аз разбирам добре нещата! Какво нещо е Духът? – Духът дава светлина. Хубаво щом, Духът ти говори, щом Духът дава светлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетем без светлина. Той казва: Светлината на свещта е нищо, но да знаеш, какво нещо е светлината на Духа! В такъв случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасим лампата и ще четем на светлината на Духа. Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо? Нали Духът ти говори, нали той ти дава светлина? Значи духът, това не е философия! Трябва да знаеш, че това, което аз говоря и това, което ти чуваш, това е Духът, а това, което не чуваш то е 5 по 5 равно на 25. Това, което мислиш и чувствуваш, това е Духът, а другото нищо, то е отражение, то е 5 по 5 равно на 25, или 6 по 6 равно на 36. Искам да разсъждавате здраво!