Ти ще престанеш да мислиш, че си млад или стар и ще почнеш с опитността на великия Божествен живот.

Христос казва: „Аз им давам живот и то преизобилно“. Какъв живот? Обикновен живот ли? Нима жабата не дава живот на своите жабчета? Нима птицата не дава живот на своите малки птиченца? Нима вълкът не дава живот на своите малки вълченца? Нима червеят не дава живот на своите малки червейчета? Те дават живот, но има степени в живота. Истината е, че човек трябва да познава живота. Съвременните хора още не са се натъкнали на истинските прояви в живота. Това, което съвременните хора наричат живот, това е още предисловие на истинския живот. Ако в вашата градина се влива една река пълна с тиня, нима това е вода? Там има вода, но пълна с тиня. Тази вода, със своите утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърт, отколкото живот. Съвременният органически живот, с който хората се хвалят е живот пълен само с тиня, с утайки и затова хората умират, разлагат се. Материалният живот на хората аз наричам „тинестия живот“, с който хората като се поливат, разлагат се и умират на общо основание. И тогава учените хора казват, че животът почнал да се разлага. Разлагане има в материята, но в самия живот няма разлагане. Животът разлага нещата, но той сам не се разлага. Следователно, първото проявление в живота е, че в него се проявява един съразмерен ритъм, едно разумно движение. Ето защо първият ритъм в живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмерено. Затова всеки човек, който иска да изрази живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си. Когато човек дойде да борави с ритъма на живота, той не трябва да си представлява, дали е млад, или стар. Той не трябва да мисли, кога е роден и кога ще умре. Такива идеи не трябва да влизат в ума му. Когато старият човек мисли, че е стар, животът му не може да има ритъм. Когато младият човек мисли, че е млад, животът му също не може да има ритъм. Ти ще престанеш да мислиш, че си млад или стар и ще почнеш с опитността на великия Божествен живот. И тъй, ритъмът е първото движение в живота. Второто движение е разумността в живота. Животът е разумно движение на Словото. Всяко движение, всяко разместване, си има особен звук, и когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка като се движи разумно, дава разумния живот.

Дава живот – Скръбта и радостта,
НБ - София, 25.7.1925г.