Чувствата трябва да се трансформират всякога във втора степен.

Ще ви представя някои примери из живота, но да не ви съблазняват. Представете си например, че вие сте една сестра красива, имате мъж, който много ви обича. Един млад момък се влюбва във вас и ви пише идеални писма, обяснява се, че ви обича. Той ви пише: „Без теб не мога, без теб животът ми няма смисъл, само теб като видя, мога да живея, да се приближа към Бога.“ Питам: как ще разрешиш въпроса? – Ще криеш писмата от мъжа си, няма да му казваш нищо. Това не е разрешение на една задача. Аз засягам въпроса чистосърдечно, искрено. Разберете ме право и разсъждавайте тъй, както Господ иска. Аз вземам такъв случай, дето младият момък не може да живее без вас. Вярно ли е, че не може да живее без вас? Да, в дадения случай е така, но че може да живее без вас, и туй е вярно. Той си мисли, той си е внушил, че без вас не може да живее. Най-после вие се убеждавате, че ако му откажете, наистина може да се самоубие. Тогава какво трябва да правите? Ще започнете да се плашите от мъжа си, ще си кажете: „Ако научи той, ще се създаде голяма неприятност!“ Да, но и мъжът ви е красив. Там е работата сега, че друга някоя сестра, също красива, се влюбва в мъжа ви. Пише му едно писмо: „Аз не мога да живея без тебе! Откак те видях, ти стана моят идеал“, и т.н. Той крие писмото, става сериозен, мисли какво да направи. И двамата стават много сериозни вкъщи. Въпросът е сериозен, и двамата са свързани. Питам: как ще разрешат въпроса? Как го разрешават хората в света? Хората в света ще го разрешат по следния начин. И двамата един ден ще си кажат, че забелязват, че чувствата им вече са доста охладнели, затова искат да направят един опит – за малко време да се поразделят. Съгласяват се. Мъжът отива в еди-кой си град по работа, по търговия, а жената отива някъде си на курорт. Между тях се промъква една малка лъжа. И двамата не са искрени вече. Те търсят един начин за разрешение на въпроса, но ако се опитат да скъсат връзките, отношенията си по този начин, правилно ли е решена тази задача? – Не е правилно решена. Защо? Защото този млад брат, който се е влюбил в сестрата, и тази сестра, която се е влюбила в брата, създават нови връзки, нова верига, която усложнява положението, и те се намират в един замотан лабиринт. Турците казват: „чакмак сокак“ – задънена улица. Такова е тяхното състояние. Но има един велик закон в света, според който тази, женената сестра, в която се е влюбил младият момък, може да трансформира неговите чувства от едно по-нисше в едно по-висше състояние. Тя трябва да му покаже закона на великата жертва, да му каже, че ако той действително я обича, трябва да пожертва всичко за нея: „Аз искам ти да ми покажеш идеалната Любов. Моят мъж е користолюбив, но искам да видя, че ти, като ме обичаш, жертваш всичко за мене. Постъпиш ли така, ти ще живееш в душата ми като една свещена идея, като едно свещено чувство, което ще нося в сърцето си за в бъдеще. Защото, ако се самоубиеш, ще ми създадеш най-голямото нещастие. Ако произведеш скандал с мъжа ми, ще нараниш сърцето ми. Пък ако с твоето поведение ме компрометираш пред другите хора, ще ми създадеш кръст, който трябва да нося. Това не е Любов. Аз искам твоята любов да бъде благословение за теб, за мен и за мъжа ми. Нека и другите знаят, че имаш свещено чувство в себе си.“ Тъй трябва да му говори тя. Ребром трябва да постави въпроса и с това да трансформира чувствата му. Той ѝ казва: „Да, аз ще направя всичко това.“ И действително, направя го. Как? Мъжът на тази сестра е търговец. Този млад момък се спазарява слуга при него, става му най-добрият слуга и мъжът забогатява. Той обиква този млад човек и всяка вечер го хвали на жена си: „Много добър, отличен човек е този млад момък, с богато сърце!“ Тя си мълчи, нищо не казва. След време им се ражда дъщеря. Расте тя, развива се и когато стане на 21 години, този млад човек е вече 40-годишен. Оженват го за дъщеря си. Въпросът се разрешава правилно. Това става в света. Ще кажете: „Ожениха го!“ Аз вземам любовта във втора степен, дето няма съблазни. Туй е разрешение на въпроса по Божествен начин. Това е по закона на жертвата. Тук дъщерята е жертвата. Това е вътрешно съединение на две близки души. Туй разбирам под женитба! Ако вие ожените дъщеря си по материален начин, те ще имат същата спънка, каквато имате и вие. Женитбата не трябва да включва материални сделки. Чувствата трябва да се трансформират всякога във втора степен. Онзи, който ви обича, трябва да жертва всичко заради вас. И онази сестра така трябва да трансформира неговите чувства, че да няма никакви користолюбиви цели за свое удоволствие. Същото се отнася и за този брат, в когото се е влюбила някоя млада сестра. Той трябва да трансформира нейните чувства и да ѝ каже: „Ако ти ме обичаш, трябва да жертваш всичко заради мене.“ Тогава ще имаме една млада и красива сестра и един млад брат, които идеално жертват всичко. И двамата живеят в тази свещена идея. И двамата жертват. Какво прави тази млада сестра, която се е влюбила в този мъж? – Става слугиня на жената на този, когото обича. Тя започва да хвали слугинята пред мъжа си: „Толкоз внимателна, толкова добра слугиня никога не съм имала! Той мълчи и си казва: „Така е, и аз зная същото.“ Тъй трябва: той да хвали слугата, а тя – слугинята. Ето как се разрешават великите въпроси в живота! Когато обичаме някого, ще идем да му слугуваме. Момата, която обича своя възлюбен, ще отиде да слугува на жена му. И момъкът, който обича своята възлюбена, ще отиде да служи на мъжа ѝ. Само така може да се разреши този въпрос правилно. Не постъпвате ли по този начин, всякога в живота си ще имате спор. Не се ли разреши въпросът правилно, ще дойдат всички нещастия, ще се наложат, не могат да се избегнат. Защо стават тия неща? Защото не живеем правилно. Ние трябва да възприемем живота тъй, както днес се проявява – по Бога. Ние трябва да възприемем живота тъй, както е вложен във великата книга на Живата Природа и да бъдем чистосърдечни и искрени. Не живеем ли така, ще се роди подозрението. Като дойде подозрението, нищо не се печели. Подозрението може да бъде вярно, може да бъде и невярно, но даже и когато е вярно, пак нищо не печелим. Добре е да имаме в душата си нещо хубаво, красиво – за когото и да е. Защото, при сегашните условия на живота, ние сме склонни, без да искаме, да вярваме повече на отрицателните прояви на живота, отколкото на положителните. А туй спъва нашите души, спира нашето развитие, спира светлината на нашите мисли и чувства. И тъй, който люби някого, аз му препоръчвам горния метод за разрешение на въпроса. Любовта е неизбежна за всички същества. Всички, стари и млади, все ще чувствате Любовта, в една или в друга форма. Все ще имате по един любимец или по една любимка! Много баби са се влюбвали. Тупка сърцето на бабата, внимателна става тя! Свещени са нейните чувства! Колко е хубаво това нещо! Ще уважавате тия чувства. Няма да казваш: „Туй старо бабище.“ – Не, това е голяма обида. Сърцето ти трябва да тупти с едно детинско чувство, като погледнеш старата баба, която се е влюбила. В душата на старата баба се развива една велика драма. Погледнете я с онова велико уважение и почитание, че в тази ѝ възраст, на тия стари години, Господ се проявява в нея. Ще гледате да закрепите туй чувство в нея, да се зарадва и тя.

Високият връх,
СБ - В.Търново, 25.8.1925г.