В страданията на Христа се крие нещо велико! Той дава велик пример на самоотричане. Той имаше сила да стори всичко. Казва се в Евангелието, че войниците, които дойдоха да Го уловят, паднаха на лицето си. Той можеше да ги парализира, но ги запита: „Кого търсите? Ако търсите Мене, ето Ме, Аз съм готов.“ Той беше готов да пожертва Своя живот, да понесе всичките тягости, всичките страдания, но само да не накърни онези страдащи души: да вложи Своя живот в тях, за да бъдат спасени. „Аз приемам страданията, дано след Мене тия хиляди, милиони души да могат да се зарадват, да заживеят в тази Любов, която им оставям.“ Това е великата Любов, това е великият закон на самопожертване. Аз засягам един от жизнените въпроси. На това огнище на Любовта се раждат най-големите противоречия, спорове и нещастия в живота. Разрешите ли ги, тогава идва третото положение на живота – идейният живот, животът на Духа, или животът на мисълта, както го наричат съвременните културни хора. Тук по-лесно се разрешават въпросите.