Всеки човек, който иска да проповядва Божественото учение, трябва да бъде богат. В ума ви трябва да бъде складирано най-голямото богатство. Също и в сърцето ви трябва да бъде вложено най-доброто ядене. Всеки от вас трябва да стане богат.

Ще взема един пример за пояснение на мисълта си. Да допуснем, че вие имате в кесията си 200 000 лева, с които можете да разполагате, както и когато поискате. Вие може да бъркате в кесията си и да си служите с тия пари даже и когато не са ваши. Другото положение: да допуснем, че вие ставате гарант някому. Ако той не плати дълга си, вие трябва да платите един ден вместо него. Каква полза, че имате тия 200 000 лева в кесията си? В този случай те не са ваши. Аз казвам: гаранти не ставайте! – Нищо повече. Но трябва да знаете, че това, което оставите в касата на Бялото Братство, е една гаранция. Законът, който може да се извлече от този пример, е следният: в моята кесия, с моите пари мога да разполагам само аз. Не бъркайте в чуждите кесии, не разполагайте с чужди пари! Сега вие казвате: „Не искаме да имаме скърби.“ Тогава откажете се и от радостите. Щом искате радости, ще имате и скърби. Ще ви дам друг пример. Влизате вие в един магазин с бижутерии, с много скъпоценни камъни. У вас ще изпъкне желанието да имате един от тия скъпоценни камъни. Това желание може да реализирате по два начина: или да си купите този скъпоценен камък, или да го откраднете. Но вие можете да реализирате и двете желания и да се считате истински притежател на този камък само тогава, когато сте работили за този бижутер. Тогава у вас се заражда желание да се учите, да работите, за да го спечелите. Целта на живота е именно тази – да предизвика това желание у вас. Първото положение е, че този бижутер занимава вашия ум. След това идва друго едно положение в живота: вие сте гладен, влизате в една гостилница, в която има много гозби. Гостилничарят ви показва тенджерите с всичките ястия и най-сетне той ви сипва малко от едната гозба, но само за реклама. Вие излизате от гостилницата и почвате да хвалите гозбите му. Втори път, като отидете при същия гостилничар, той ви казва: „Сега ще си платите за яденето.“ И тъй, в света вие се намирате в двете положения. Най-напред у вас се заражда желание да се учите и учите много, но когато дойдете във второто положение, ще видите, че сте придобили малко. Каква ще бъде вашата изненада, като видите, че не сте забогатели от бижутера и не сте се наяли при гостилничаря? Питам: защо става така? Отговарям: ти си бедняк, ти си сирак, не можеш да платиш за този скъпоценен камък, който ти се иска, не можеш да платиш и за много гозби. Ако си бил син на някой богат баща, щеше да купиш скъпоценния камък. Следователно изводът от тия два примера е следният: ти ще тръгнеш да търсиш Баща си. Като Го потърсиш, ще Го намериш. Ако пък не си се възползвал от гостилничаря, това значи, че ти си на кривия път. Ако този гостилничар, ако този бижутер е Баща ти, тогава ти ще се опретнеш да Му работиш: или ще продаваш тия камъни в магазина на Баща си, или ще служиш в гостилницата Му. И тъй, сега вие сте или в дюкяна на бижутера, или в гостилницата. Вие можете да ми кажете: „Гостилничарят не разбира моите нужди.“ – Не, аз казвам: ти не разбираш отношенията си към този гостилничар и към този бижутер. Тогава какво трябва да направите? Сега вие сте тук 62-ма души. Ако ви кажат да влезете в гостилницата, ще може ли всички да влезете изведнъж в една гостилница? Ще има ли тя нужда от 62-ма слуги? Ами ще има ли 62 гостилници за всеки едного отделно? Какво подразбирам под гостилница? – Всяко място, дето може да се служи на Бога. Сега да дойдем до същинската задача. Вие искате да бъдете носители на Божественото учение. Можете ли да постъпите по един от тия два метода – на бижутера или на гостилничаря? Първият метод, на бижутера, е да събуди у вас желание да учите, да знаете. Вторият метод, на гостилничаря, е да възбуди вкуса на гладния. В първия случай у нас се явява нужда да вкусим от благата, които Бог ни е дал в тоя свят. Но как да удовлетворим тая нужда? Ако не я удовлетворим, ще се чувстваме недоволни, ще има нещо, което ще смущава сърцето ни. Тогава трябва да разрешите кой е този бижутер, от който можете да вземете скъпоценния камък, и кой е този гостилничар, който ви е дал малко от гозбата си? Вие ще ги намерите. В лицето и на единия, и на другия ще видите вашия Баща. Тогава само вие ще разрешите въпроса по същество. Това значи, че трябва да се намерят същинските отношения между Бога и нас. И тъй, първият въпрос, който трябва да разрешите, е да определите отношенията си към бижутера, т.е. към Живата Природа, от която ще черпите знания и мъдрост. Вторият въпрос е да придобиете Любовта, която трябва да носите в света. Тя е Любовта на гостилничаря. Всеки човек, който иска да проповядва Божественото учение, трябва да бъде богат. В ума ви трябва да бъде складирано най-голямото богатство. Също и в сърцето ви трябва да бъде вложено най-доброто ядене. Всеки от вас трябва да стане богат.

Търпение и вяра,
СБ - В.Търново, 24.8.1925г.