Докато съществуват мъчнотиите и страданията в света, знанието на Земята ще се увеличава.

Вие всички минавате за ръководители – ръководители в най-широк смисъл на думата – на себе си и на другите. Ако придобиете знание, знанието ви трябва да има поне отчасти малко приложение. Във всички хора има един вътрешен егоизъм, но вие трябва да обръщате и на другите толкова внимание, колкото и на себе си. Вие трябва да знаете, че хората, които идват при нас, са от разни категории. Те са като животни: един е като вълка, друг е като лисицата, трети е като змията, четвърти – като гълъба, и пр. За да ги задоволите, вие трябва да им дадете онова, от което имат нужда. На вълка трябва да дадете една овца. Вие ще възразите: „Имам ли право да давам овца на вълка?“ Вие как постъпвате в такъв случай? Казвате: „Ние нямаме право да даваме на вълка да яде овци.“ Теоретически е право, но фактически вършите тъкмо обратното: давате овцата в устата на вълка. Сега ще ви дам друг пример. Аз искам да възпроизведа една ябълка и за тази цел посаждам няколко семена от нея. Вие казвате: „Защо посадихте тези семенца да изгният в земята?“ Аз ви отговарям: ако едно семе от посетите в земята изникне, то компенсира жертвата на ябълката. С този пример аз изнасям само значението на мъчнотиите, на страданията в света. Вълкът, това са мъчнотиите в света. Всъщност вълкът не може да изяде овцата, защото в Природата съществува един закон, че туй, което се изяжда, повече се размножава. Ако вълците се бяха отказали да ядат овцете, овцете щяха да намаляват. Значи докато съществуват мъчнотиите и страданията в света, знанието на Земята ще се увеличава. Вземете например последната война, която стана. Тя причини много вреди, но и ползите от нея са грамадни. Страданията в този живот ви причиняват много болки, но те са необходими за бъдещия ви живот. Те ни донасят много блага. Павел казва: „Днешните ни страдания не могат да се сравнят с бъдещите ни блага.“

Търпение и вяра,
СБ - В.Търново, 24.8.1925г.