От памти-века, от как светът светува, Бог изисква от нас да живеем по закона на Любовта, да си служим в светлината на Мъдростта и да имаме в себе си този велик потик на Истината. Затова ни е направил по образ и подобие свое.

Казват някои: знаете ли, че този е Христос? И сърцето им трепва. Един приятел от Америка ми съобщава, че някой си бил провъзгласен за Христос. Ами знаете ли, че там има вече 4-5 христовци? И американците не се смущават. Той се прокламира сам за Христос чрез афишите, и светът не се смущава. Какво лошо има в това! “Ама, дали той е Христос?” Нека целият свят, нека всички станат христовци! Що има от това? Когато всички хора станат христовци, тогава ще дойде истинският Христос. Понеже за сега само неколцина са христовци, а другите са обикновени хора, затова има спор. И тогава се заражда въпросът: можем ли да бъдем като Христа? Как! Да ни турят кръстове, икони, да ни направят църкви и да ни кажат: ние те уважаваме! – това не е почит към Христа, това са външни забавления. За онези истински души, които търсят пътя си, които искат да осмислят живота си, които искат да знаят, как да работят при сегашните условия на живота, те не се задоволяват от тия външни обряди, те трябва да възнасят своята молитва направо към Бога. Аз гледам лицата на някои от вас са отчаяни, обезсърчени, някой път не искате да живеете, защо е всичко това! Нали от 2 000 години сте християни, обичате Христа, защо дигате шум? Защо се карате, мъже и жени, я ми кажете? Срамота е! Ние, които имаме благословението на Бога и които седим милион пъти по-горе от зайците, караме се. Зайците всяка сутрин благодарят на Бога. Аз съм виждал зайци, които се молят повече, отколкото хората. Те седят по-високо от верующите. Ще кажете: Чудна работа! Ние до сега сме мислили, че само хората се молят на Бога. Не, аз съм виждал как се молят зайците на Бога. Те казват: “Господи, благодаря Ти, че ни даде този живот! Наистина ушите ми са дълги, но сърцето ми е толкова страхливо, всякога бягам, краката ми се продължиха, но благодаря Ти, че мога да нося теготите си, и каквото ми дадеш, все ще го нося, Господи, благодаря Ти че мога да паса тази тревица!” И след това пак си помаха ушите и се скрие някъде из гората. Аз казвам: молитвата на този заек е приета повече, отколкото на някой патриарх и тем подобни владици, защото той се моли от дълбочината на сърцето си. Той казва: “Гонят ме, Господи, всички ме гонят, но благодаря Ти и за това.” Господ казва: “Иде ден, когато зайците, със своите дълги уши, ще бъдат спасени.” Те няма да се смущават от тия огнестрелни оръжия на съвременните културни хора и от техните тенджери. Всичко това ще изчезне. “И заведоха Исус.” Къде? Аз виждам онзи Исус заведен в църквите, турен там на иконите, прободено е сърцето Му, и всички хора плачат. Казвам: това беше преди 2 000 години, но сега ти не живееш истински живот; поне живееш живота на един заек, или живота на едно дърво, или на една ябълка, поне толкова самопожертване да има в тебе, поне толкова вяра, колкото в тях, ще считам, че си разбрал Христа. Аз намирам, че ябълката има повече вяра отколкото вие. Тя казва: “Деца, качете се на дървото ми, откъснете си колкото ябълки искате и като слезете, направете, каквото Бог ви научи." Ние съвременните хора, които вярваме в Триединния Бог, които вярваме в идването на Христа и очакваме да бъдем Негови ученици, като ни дадат една полица и ни кажат да се подпишем, казваме: а, ние не хващаме вяра! И това сме ние, културните хора, хората на разните общества. И после казвате: знаеш ли в какво вярваме, знаеш ли колко неща знаем? Да, до толкова, колкото растенията знаят, не знаете. До толкова, колкото заекът знае, не знаете. Заекът има специални знания. Та вие не разбирате химия толкова, колкото и растенията. Те разравят почвата и извличат от нея най-хубавите сокове. Защо казвам, че вие не знаете толкова, колкото знае заекът? Питам: защо заекът е направил ушите си толкова дълги? Ще кажете: тъй го е създал Господ. Аз няма да ви кажа защо ушите на заека са толкова дълги, но в тяхната дължина има дълбок смисъл вложен. Те са най-красивото нещо на заека. Ако отидете при някой съвременен физиогномист, който изучава човека, той най-първо ще те погледне в ушите, ще каже: какво искаш ти? Искаш 10 000 лева на заем, нали? Дайте му тия пари! Ти си честен човек. Ако имаш ушите на заека, ще ти дадат пари на заем, но ако нямаш ушите на заека нищо няма да ти дадат. Защо? Защото заекът е честен, той никога не краде. Колко милиона е откраднал до сега заекът? Гледаш го някой път, като ходи из горите, охлузил няколко дървета, или някой път влязъл в някоя градина и обелил кората на две-три дървета – това са неговите пакости. И затова ние му теглим куршум, казваме: заек е влязъл в еди-коя си градина, обелил е няколко дървета. Скоро хрътът! Господ създаде тия дървета. С какво право човекът ги монополизира? Скоро смъртно наказание за заека! А на онзи човек, който до сега е убил повече от 10 000 души, ще турят кръст за храброст! Е, мислите ли, че като се явим пред Онзи великия Господ, Който е създал света, Той ще одобри нашите работи? И сега ще ни убеждават, че такава била волята Божия. Не, от памти-века, от как светът светува, Бог изисква от нас да живеем по закона на Любовта, да си служим в светлината на Мъдростта и да имаме в себе си този велик потик на Истината. Затова ни е направил по образ и подобие свое.

Заведоха Исуса,
НБ - София, 15.11.1925г.