Сега виждаме, че съвременните хора са взели Исус и Го развеждат от едно място на друго и Го запитват: я ни кажи, защо няма любов в света, защо е така? Защо няма Любов! Че хората живеят в Любовта. Любовта е среда на нашия живот. Но казвате: аз те обичам, сърцето ми гори за тебе. Та и огънят гори. Нима горенето е любов? Не, любовта не е никакво горене. Смешно е да уподобявате любовта на горене. Любовта произвежда горенето, но тя само не е горене. Тя съдържа великите условия на живота, тя ражда живота. В нея са скрити ония елементи, които могат да дадат потик на нашия живот. Следователно, когато разглеждаме Любовта окултно, разглеждаме я като основа, в която се развива животът и от която той черпи своите сокове. А животът е необходим, понеже корените на нашия разумен живот са вложени в него. Умът не може да се развива правилно, ако животът не расте правилно. В такъв случай, ако животът не се развива правилно, страстите се развиват, а те спъват човека. Ще кажете: тогава да нямаме сърца! Не, страстите са изопачаване на човешките чувства. Сега ние трябва да разберем Христа, този разумен принцип, Който носи живот в себе си. Трябва да разберем светлината, която Христос носи. Трябва да разберем свободата, която Христос носи. И при това, Христос носи Любов, едно още по-висше състояние, Христос носи Мъдрост и знание. Той е проявление на Бога. Когато говоря за Христа, аз подразбирам онзи велик, вечен принцип, който се изявява.