Физическият живот се запазва, когато бъдем разумни, когато живеем духовен живот, защото духовният живот е основа на физическия. Духовното в нас е най-деликатното нещо, което трябва да знаем как да запазим.

От какво зависи колебанието на Петър? – От неразбирането на закона на Любовта. Той се подвоуми и каза: „Този човек говореше, че цар ще стане, а днес е изложен на такова гонение! Възможно ли е това Учение, което Той проповядваше? Не си струва да умира човек за него!“ Петър беше практичен, умен човек. Той се поколеба в себе си по отношение на Христа и каза: „Ако Христос беше силен човек, не щеше да се предаде в ръцете на римската власт. Аз не съм вече от Неговите ученици.“ Питам сега: този, който се отказа, Петър ли беше? Същият Петър ли е, който казваше: „Всички да се отрекат от Тебе, аз обаче, никога!“ Как ще примирите тия две състояния? Христос му каза: „Сатана поиска да те пресее.“ Но знаете ли какво значи пресяване? Представете си, че един по-силен човек вземе ръката ти и с нея те подпише някъде. Питат те после: „Ти ли се подписа?“ – „Да, аз се подписах.“ Как ще се оправдаеш, че не си се подписал? – Не можеш да се оправдаеш. Христос познаваше характера на Петър и му каза: „Моли се, и Аз се моля заради тебе, да не оскудее вярата ти, докато преминеш своята голяма опитност. И когато се обърнеш към Бога, ще обърнеш и своите братя.“ Петър беше малко по-смел от другите ученици. Друг един от учениците беше по-слаб и от Петър. Него, като го хванаха за дрехата, той я остави и избяга. Йоан беше този ученик. Петър се отрече, а Йоан каза: „По-добре да оставя дрехата си, отколкото да се отрека.“ – И избяга. Кое е по-хубаво: да избягаш и да оставиш дрехата си, или да останеш и да се отречеш? Кое е по-хубаво: да се отречеш, да излезеш вън и да се разкаеш, или да избягаш и никога повече да не се върнеш? Следователно по-добре е в първия случай да оставиш дрехата си и да избягаш, без да се отречеш. Но когато дойдем до разкаянието, по-добре е да се отречеш и после, като пропее петелът, да се разкаеш, отколкото да избягаш и никога да не се връщаш. Нека разгледаме сега това трояко проявление на човешкия живот като физически, духовен и Божествен. Първото проявление на живота е като физическо движение. Той е временният живот, с тези временни блага за нас, които упражняват най-силно влияние върху организма ни. От тези временни блага на първо място са тия, които се доставят за поддръжка на нашето тяло: хлебецът, водицата, въздухът – без тях не може. Питам сега: ако ние грешим, ще подобрим ли своя живот? – Няма да го подобрим. Струва ли си тогава човек да жертва своя духовен живот за физическия? По кой начин именно ние ще можем да запазим своя духовен живот, без да накърним и физическия си живот? – Физическият живот се запазва, когато бъдем разумни, когато живеем духовен живот, защото духовният живот е основа на физическия. Духовното в нас е най-деликатното нещо, което трябва да знаем как да запазим. Ето защо ние трябва основно да изучаваме законите за физическия свят и после да прилагаме тия закони по отношение на нашата духовна природа. Нашето тяло ще се трансформира, ще мине в един по-висок стадий на своето развитие. Туй тяло е живо, направено от живи клетки, с които ние сме тясно свързани. Обаче човек с неразумния си живот може да разврати своите клетки, а това ще се отрази и на духовния му живот.

Високият връх,
СБ - В.Търново, 25.8.1925г.