Всеки от вас ще види дали може да устои за своята свещена идея.

Знаете ли онази басня за един знаменит маг, който разбирал езика на животните и могъл да се разговаря с тях? Тази тайна, да се разговаря с животните, му била поверена, но с условие да не я съобщава никому. В момента, в който разправи някому за своята тайна, ще умре, ще изгуби своята сила. Обаче един ден жена му заподозряла, че той крие нещо. Тя видяла, че като влязъл в яхъра, позасмял се малко. Учен, сериозен човек бил той, тя никога не го виждала да се усмихва. Чуди се и си казва: „Как тъй, толкова сериозен човек, влиза в яхъра и се засмива!“ Той се усмихнал, защото, като влязъл в яхъра, чул, че конят и магарето се разговарят, и разбрал разговора им. Жена му казва: „Кажи ми защо се засмя, като отиде при коня и магарето!“ – „Остави тия неща, те са обикновени работи.“ – „Ти ще ми кажеш защо се засмя!“ Той се замислил: ходи из двора, не може да разреши въпроса какво да ѝ отговори. Пече го тази жена, иска да узнае тайната. Той трябва да се отрече. Един ден той чува, че петелът, по обикновеному, си изкукуригал, но кучето веднага излиза срещу него и му казва: „Не те ли е срам! Огън гори на главата на господаря ни, той рискува да изгуби главата си, а ти с всичкия си ум си събрал кокошките и кукуригаш.“ Петелът му отговорил: „Кой му е крив, когато не постъпва умно! Аз имам 100 кокошки, 100 другарки, и всички ми се подчиняват, всички ме слушат, а той има една другарка и тя не го разбира.“ Този знаменит маг, като чул отговора на петела, разрешил въпроса, като си казал: „Няма защо да се безпокоя от това, че жена ми се интересува. Истината, която ми е поверена, никога няма да я съобщя, защото хората не са готови за нея.“ Аз вземам думата жена не в обикновения смисъл. Какво означава жената в обикновен смисъл на думата? Жената – това е животът. Всички идеи, които влизат в нас и ни занимават, имат това характерно свойство, че ни излагат някой път. Защо? – Всяка идея иска да се прояви. Казвам: тази драма се разиграва вътре в нас. Това е ужасното в живота! И всеки от вас ще се опита доколко е силен да устои. Всеки от вас ще види дали може да устои за своята свещена идея. Какво представляват свещените идеи? – Те са облеклото на Господа. Щом дойдат тия свещени идеи в нас, това показва, че Господ ще дойде. Това са Неговите дрехи. И ако ние възприемем тях, ще възприемем и Господа. Вечерно време, когато се задава в морето някой параход, най-първо парахода ли виждате, или неговата светлина? Когато отдалече се задава някой параход, той ли се вижда най-първо, или неговото знаме? Та тия идеи – това са Светлината, която Господ носи със Себе Си, великата Светлина, която Господ ни изпраща. Това са живите дрехи, които Той носи. Когато Господ дойде в света, разпръсква тази Светлина навсякъде. Когато Господ дойде в нас като Светлина, тия идеи възникват като мощни сили и движат нас, движат и света. Сега някой ще каже: „Има ли смисъл да умра за своите идеи?“ Аз питам: има ли смисъл човек да живее за своите идеи? Защото ако ние тълкуваме думата смърт, тази дума за нас има съвсем друго значение. Ако преведем думата смърт с посаждане, а живота с растене, тогава можем да примирим смъртта с живота. Следователно между смъртта и живота има тясна връзка. Ние трябва да направим тази тясна връзка. Ако човек умира и не расте, това смърт ли е? – Това е недоумиране, този човек не е умрял. И ако човек расте, без да израства, това растене ли е? – Не е. Значи човек трябва напълно да умре, за да може напълно да израсте. Такъв е законът. Не умреш ли напълно, не можеш да растеш напълно. То е преобразуване на енергията от едно по-гъсто състояние в едно по-рядко, от едно спящо състояние в едно будно. Ето защо в смъртта всякога има страдание. И Христос казва на едно място: „Скръбна е душата Ми до смърт.“ Значи в смъртта са най-големите страдания, които човек може в даден случай да опита. Същевременно след най-голямата скръб иде най-голямата радост, която човек може да добие в своя растеж.

Високият връх,
СБ - В.Търново, 25.8.1925г.