Едновременно ще слушате и сърцето си, и ума си – да знаете как да се връзвате и развързвате.

Вие сега се занимавате с науката. Науката за вас да не ви бъде една спънка, но стимул. Ако се занимавате с духовен живот, той да ви бъде един стимул, един подтик. Всичко, към което се стремите, да ви бъде един подтик, да имате една широка душа, която надлъж и нашир схваща нещата. Само по този начин вашият ум може да стане – какъв? Какво прави умът, нали твори? А сърцето какво прави? Творчеството на какво се дължи? Кой твори – сърцето или умът? Сърцето само свързва хората. Когато някой човек иска да го вържат, то е да послуша сърцето си. Сърцето има много юлари. То има много юлари в своите складове. Ще те върже, нищо повече. Аз вземам тази връзка тъй общо, но да те върже умен човек. А като те върже глупав, знаеш ли какво нещо е? (Значи сърцето се явява като едно зло?) Не е зло. Но това е работа. Щом поискаш помощта на сърцето, то казва, най-първо да те вържа, аз трябва да те подкова, а ти обичаш да риташ. И тогава ще ти удари петалата хубаво. (Никак ли не трябва да се слуша сърцето?) Отлична работа ти ще извършиш, отлична работа, почвата е само камениста, трябва да ти подкове налчета. Сърцето винаги свързва – обаче онова, разумното сърце, върже с ключ по-лесно. Като хванеш крайчеца, а има едни възли, че и онзи, който ги е вързал, и той не може да ги развърже. То си има добрата страна. Човек трябва да бъде разумен. Човек, който слуша сърцето си, той се връзва. Онзи, който слуша ума си, той се развързва. И тъй, слушаш сърцето – връзваш се, слушаш ума си – развързваш се. Следователно, щом и двамата слушаш, ще знаеш как да се връзваш и развързваш. Когато умът и сърцето работят в съгласие, ти се връзваш и развързваш. Едновременно ще слушате и сърцето си, и ума си – да знаете как да се връзвате и развързвате. И то е хубавото в живота. Има положения, когато човек трябва да бъде вързан. Свързването значи съприкосновение с реалността. Но да не бъде тази допирна точка едно залепване. Щом се залепиш, ще се обели кожата. Като малки деца карали ли са ви да близнете желязо, когато е много студено? Вас езикът ви обелвал ли се е? До какви изводи дойдохте? (Човек трябва да слуша и ума, и сърцето си и да знае как да се връзва и как да се отвързва, за да има равновесие.) Ще преведа този символистичен език, какво значи да бъдеш свързан. Значи да бъдеш едно растение, посято в земята. Ако не се свържеш ти със земята, никога не можеш да растеш. Обаче, щом станеш едно животно на четири крака, ти ще се развържеш от земята. Растенията са свързани, живеят по сърце. Животните са развързани, живеят по ум. Аз не взимам сегашните животни. А животът в своето движение – освобождава се. За да можете да изразите известна ваша идея, непременно трябва да се свържете. Ако не се свържете в университета четири години, може ли да научите нещо? След четири години ще се развържете, ще излезете навън. Но всякога връзката трябва да бъде разумна, да знаеш защо се връзваш и да знаеш после защо се развързваш. Защото има едно развързване глупаво. Често децата обичат да развързват яйцата, обичат ги и ги развързват. Питам, какво се ползват яйцата, като ги освободите от черупките? Следователно онзи, който иска да ти помогне в дадения случай, ако те освободи като едно яйце, какво струва тази свобода? Свободата трябва да бъде по един органически начин, както растенето на плодовете. Растенето, това е закон на освобождение. А свързването е закон на развиване. Защото развиването в своята пълнота е едно освобождение на духа от неговите връзки в миналото. Следователно еволюцията е освобождение на човешкия дух от неговите връзки в миналото. Затова трябва да се развива. Да се освободи и като се освободи, втори път като слиза, ще помисли по кой начин, как да се свърже. Пак да се навие на нещо – човек без приключение не може. Даже един ангел, като поседи милиони години, стане му мъчно, и търси някое приключение. Ама че и най-щастливите хора търсят приключения. Баща ти, майка ти, брат ти като писано яйце те гледат, но дойде ти един ден идеята да странстваш. Навсякъде странстваш, а после казваш: „Защо не си седях аз вкъщи?" И почнеш любезни писма: „Милички ми татко, аз направих много голяма грешка, като излязох от къщи, моля да погледнеш много снизходително към погрешката ми, да ми пратиш малко парици. За бъдеще ще бъда много послушен, ще ви питам всякога, когато излизам."

Пълнене и празнене,
МОК - София, 27.12.1925г.