Умът и сърцето не могат да бъдат в едно и също състояние. Когато сърцето се изпразва, умът се пълни, а когато умът се изпразва, сърцето се пълни. Туй е закон.

Благото, каквито и да бъдат нашите подтици, от благото, което ние искаме да реализираме, от туй благо да остане и за другите хора, за да няма противоречие вътре в живота. Този закон съществува между ума и сърцето. Аз го превеждам. Вземам сега месеца при изпразване и при пълнене – означава две състояния на човека. Едното състояние – на ума му, а другото състояние – на неговото сърце. Следователно умът и сърцето не могат да бъдат в едно и също състояние. Когато сърцето се изпразва, умът се пълни, а когато умът се изпразва, сърцето се пълни. Туй е закон. Същевременно празненето на сърцето се компенсира, става пълнене на ума. А с изпразване на ума се компенсира сърцето, а през това време умът си почива, набира нови енергии. Сега не трябва да тълкувате, изпразва се умът. Този ум, който се изпразва в друго едно отношение, той чрез сърцето набира нови енергии да се прояви в ново направление. Този закон е верен. При появата на всяка една нова култура става един упадък. На какво? Явява се умствен упадък, те го наричат морален упадък. Не е морален упадък. Културните хора започва да не ги интересува науката, а ги интересува само широкия живот, удоволствието, значи сърцето се пълни. А с появата на всяка една нова култура в света, започва умът да се пълни, а сърцето се празни. Тогава се явяват малки страдания и несгоди, но ние се радваме, че сме придобили новите идеи. За всяка една нова идея ние трябва да жертваме нещо. Една малка жертва от чувствата. Не всички желания в дадения случай могат да се реализират и не се стремете да ги реализирате. Реализирайте само онова, което е възможно. Жизнените въпроси тогава вътре в живота ви може правилно да ги разрешавате, няма да влезнете в противоречие със себе си.

Пълнене и празнене,
МОК - София, 27.12.1925г.