Хубостта на живота седи именно в това, че според вътрешното развитие на духа и ние ще се изменяме постоянно, защото както виждаме създаването на Вселената е процес, поставен в постепенно развитие, в който и Бог постоянно се изявява.

Всички очакват от другите тъй, както онази млада мома, която се жени и мечтае да се облече с бяла рокля, да излезе от дома на баща си и майка си и да отиде при своя възлюбен. Той да я посрещне с венци, с гайди и свирни, като й обещае, че ще живее само с песни и свирни, без да работи. Такъв живот, такъв морал препоръчват и на нас, но няма такъв живот в света. Друго очаква нас! Казват ни: ти ще вярваш в Бога и когато трябва да заминеш за онзи свят, ще дойдат ангели да те поемат и там на Небето ще свириш на китара, песни ще пееш и само ще се веселиш. Хубаво, аз съм съгласен с това, че на Небето ще има свирене на китари, но питам: ако ти не знаеш да свириш на Земята, как ще можеш да свириш на небесните китари? Турците имат една поговорка за случая. Казват: ако всичко това е истина, тогава то е голяма лъжа. В живота има една последователност за превръщане на енергиите. Туй, което не можеш да направиш на Земята и на Небето не можеш да направиш. И туй, което можеш да направиш на Земята и на Небето ще можеш да направиш, защото ако не можеш да направиш нещо при най-хубавите условия на живота, както и на Небето, къде ще можеш да го направиш? За нас Небето е нашата глава и в такъв случай казвам: ако ти не можеш да мислиш правилно с твоята глава, то ако излезеш от главата си навън в света какво ще можеш да направиш? Следователно, законът за превръщане на енергиите е закон, който съвременните общественици трябва да изучават. Например, съвременното общество не може да разбере, че нито една форма в света не е постоянна. Едно управление, което днес съществува след време ще се измени. Религиозните форми, които днес съществуват след време, след векове ще се изменят. Вярванията на хората също тъй ще се изменят. Аз не говоря за общия принцип, но за формите на нещата. Вземете например формите, по които се развиват домовете, обществата, църквите, народите, държавите и ще видите, че всичките подлежат на изменение. Представете си сега една канализация направена преди много години. От дългото употребление нейните канали са задръстени с пясък, с ред нечистотии. Задръстили са се нейните тръби, че нищо не може да мине през тях. Какво трябва да се прави с тази канализация? Всички я поглеждат и казват: отлична беше тази канализация, тя се направи преди 50 години и толкова време служеше добре, но не знаем какво й стана сега? Хубава вода течеше през нея! И какво ще направят в този случай? Събират се тия хора, разискват, ходят при извора да намерят причината, но нищо не помага. Изворът горе е хубав. Нови тръби ще турите, защото старите вече са задръстени. Ама хубаво бяха направени! Да, хубаво бяха направени, но тези тръби вече са изтрити. Те са задръстени, запушени. Ама да ги отпушим! - Не, нови тръби, нова канализация трябва! Всеки човек знае, че кола, която е карала 20-30 години трябва да се смени. Пък и нови коне трябва да се впрегнат, а най-после и конярят трябва да се смени. Обаче съвременните хора казват, че в религиозно отношение формите не могат да се изменят. Хубостта на живота седи именно в това, че според вътрешното развитие на духа и ние ще се изменяме постоянно, защото както виждаме създаването на Вселената е процес, поставен в постепенно развитие, в който и Бог постоянно се изявява. Тъй се изявява в живота хубавото и красивото и в това изявяване ние живеем.

Сам изтъпках жлеба,
НБ - София, 25.4.1926г.