Господ не се нуждае от нашите подаръци, но ние започваме да се учим от материалните неща как трябва да се служи на Бога. И когато ние се научим да служим на Бога, ще знаем как да служим и на своите ближни.

Казва се в стиха: “Аз сам изтъпках жлеба.” Пророкът говори от името на Бога. Значи, като нямало кой да го стъпчи, Господ се заел сам да го стъпчи. Той се зачуди, че няма кой да му помага. Затова се зае сам за работа и показа на хората нов начин на действие. А ние, които не разбираме този стар език, казваме: как, Господ може ли да стъпква жлеб? Питам ви тогава: на Господа може ли да се принасят агнета като жертвоприношения? Подаръци, къщи може ли да правим на Господа? Господ има ли нужда да Му завещаваме това или онова? Често казваме: аз ще направя това или онова за Господа. Не, това е едно детинско разбиране. Господ не се нуждае от нашите подаръци, но ние започваме да се учим от материалните неща как трябва да се служи на Бога. И когато ние се научим да служим на Бога, ще знаем как да служим и на своите ближни.

Сам изтъпках жлеба,
НБ - София, 25.4.1926г.