Чистота, която се опетнява, не е чистота. Вяра, която се обезверява не е вяра. Казвам: ако най-малката спънка в живота може да те спъне и ти да се обезвериш, това не е вяра.

Апостол Павел казва: “Праведният чрез вярата ще бъде жив”. Мъчно е да се разбере, как тъй праведният чрез вярата може да бъде жив. Когото и да запитате днес, има ли вяра, казва: аз имам вяра. Да, всички хора имат вяра, но при това не живеят, а умират; в Христа вярват, а умират; в народа си вярват, а умират; в баща си вярват, а умират; във всичко вярват и пак умират. За каква вяра тогава говори апостол Павел? Аз наричам тази вяра “обикновена вяра”, от която всички хора умират. Аз я кръщавам с думата “вярвания”, защото вярата е един процес, основан на опитности от миналите векове. Тя е нещо преживяно, в което няма никакво съмнение. Щом има съмнение, то не е вяра. Тогава аз турям като максима в живота следните положения: чистота, която се опетнява, не е чистота. Вяра, която се обезверява не е вяра. Казвам: ако най-малката спънка в живота може да те спъне и ти да се обезвериш, това не е вяра. Чудни са хората като казват,че имали вяра. Ако вярата се губи така лесно, тогава твоят конец е много тънък.

Ще бъде жив,
НБ - София, 9.5.1926г.