Вярата е една опитност на целокупното човечество и частична опитност на всеки едного индивидуално.

Вярата е един процес на опитности. Значи, вярата почива върху знанието на миналите векове, което е опитано, което е доказано и обосновано. Вярата почива само върху неща, които са опитани и проверени вече. Ти вярваш в един човек, понеже си го опитал веднъж и дваж. Не можеш да вярваш в неща, които не си опитал. Ти вярваш, че Слънцето ще изгрее. Защо? Защото майка ти, баща ти, дядо ти са опитали това нещо. И ти, на основание на тяхната опитност, вярваш, че Слънцето ще изгрее. В това отношение, вярата е една опитност на целокупното човечество и частична опитност на всеки едного индивидуално. Има неща, в които ние можем да вярваме. Има неща, в които ние не можем да вярваме. Ние не можем да вярваме в неща, за които човечеството не е говорило. И в неща, които не сме опитали, също не можем да вярваме. Вие казвате: ама аз мога да хвъркам във въздуха. Как не! Ако птиците хвъркат, защо и ти да не хвъркаш? Някой казва: аз мога да живея и да плувам във водата. Защо не? Ако рибите могат да плуват във водата, защо ти, човекът да не можеш да плуваш? Ама аз мога да направя един тунел и да ходя под земята. Защо не? Това не е възможно! Ако къртовете ходят под земята, защо и ти като човек да не можеш? Вярваш ли обаче, че можеш да носиш Слънцето на гърба си? Не е достатъчно само да кажеш, че можеш да носиш Слънцето на гърба си. Трябва да го туриш и свободно да се разхождаш с него из пространството и леко да го носиш. Ако допуснем, че аз мога да нося Слънцето на гърба си, това е само едно предположение, едно допущане, но не и вяра. За сега ние се занимаваме с по-близките неща, със самия живот.

Ще бъде жив,
НБ - София, 9.5.1926г.