Докато не разбира живота, човек не може да се нарече дете на природата.

Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът“. Под думата „път“ Христос разбира всички науки, събрани в едно цяло; под думата „истина“ Той разбира целите, които науките преследват; под думата „живот“ Той разбира онова начало, което използва науките и техните цели. Докато не разбира живота, човек не може да се нарече дете на природата. Щом започне да разбира живота, той постепенно се оформя и от каша се превръща в твърдо тяло, което може да издържа на външните условия. Живот трябва да се внесе в науката, т.е. така да се оформят нещата, че да излезе от тях вода. Ще кажете, че това са фантазии на мисълта. Не са фантазии, а реалност. Водата символизира живота. Значи всяко нещо трябва да носи живот в себе си. Няма ли живот в нещата, те нищо не струват. Всички хора се нуждаят от живот. Каквото хванат, да потече от него вода. Къде е силата на живота? – В слънцето. Алхимиците взимат златото като символ на живота. Те свързват златото със слънцето. За да разбере какви сили се крият в слънцето, първо човек трябва да изучава благородните метали, свойствата им и законите, на които те се подчиняват. Старите алхимици са търсили начин да превръщат неблагородните метали в благородни. Те са търсили още и жизнения елексир – някои са го намерили, а някои продължават да го търсят. Които са го намерили, наричаме „посветени“, „светии“, „гении на човечеството“.

Химия и алхимия,
МОК - София, 11.12.1927г.